RSS

Не като в приказките

05 Февр

Светът не е такъв, какъвто ни го разказват. Няма Тобралан, няма Баба Яга, няма страшния Вълк в гората. Пепеляшка, Снежанка, Красавицата (и останалите от компанията) – и тях ги няма.

Мисля, че най-голямото ни престъпление към човечеството не е войната, масовото изтребление, чумата, рака или СПИН-а. То е едно такова съвсем тихо. Всички участваме в него, всеки ден. И всеки е негова жертва. Това е тихото престъпление на заблуждението. В което всеки попада и поставя околните.

Всеки си изгражда представа за света такъв, какъвто го иска. Един по-добър свят, в който самият човек е по-добър, в по-добри отношения, с по-малко проблеми и повече радости. И после се опитва да убеди всички останали, че това е реалността. Да прикрие тъгата, малката лъжа, негативното. А останалите, като нямат база, чрез която да засекат реалността, лесно вярват в заблудата.

Твърдя, че е престъпление, защото ни лишава от възможността да видим истинското. А като не виждаме истинското (и лъжовното) нямаме база за преценка на нещата. И като нямаме преценка за нещата, какъв живот живеем?! Накрая всичко се размива – правилно в грешно, реално в нереално, лъжа в истина и истина в лъжа. Понякога след време научаваме истини. И осъзнаваме, че можеше нещата да са безкрайно различни. И осъзнаваме безсмислието и нереалността на света. И осъзнаваме, че животът ни е една лъжа, основана на друга лъжа. Всичко базирано на много заблуди.

Взимаме решенията си в пълна мъгла, въпреки идеята за съвършената конкуренция на информацията. В крайна сметка се оказва, че няма нищо правилно и нищо грешно. Живеем една заблуда. Животът, смисълът и всичките му атрибути попадат под съмнение.

(дописано) Във всеки човек живее по една истина. И всеки намира своята за истинна и всеки вижда тази, която иска. Така истината става лъжа, а лъжата – истина. Няма Просветление, има просветления. Най-красивото нещо – душата ми да се просветли с още една, нова, различна гледна точка за света. .

Аз нямам отговори. Имам въпроси. Аз подлагам на съмнение Истината, Лъжата, Живота и Смъртта. Имам учудване колко тесен, колко пъстър и колко непредсказуем е светът. Колкото повече го опознавам, толкова по-малко знам за него. Толкова по-странен е. Толкова по-комичен, абсурден. И добре подреден

Advertisements
 
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: