RSS

Промяната

08 Апр

Исках да напиша за две истории от деня. Но не знаех защо и как. И докато разбера, станаха 3, но вече си имат връзката:

1. Днес бях на масаж. С ваучер. Но бях забравила разпечатката на въпросния ваучер на бюрото си в офиса. Влязох при маската масажистка и ѝ обясних. Очаквах да ме прати до най-близкия принтер или да ми каже да си запиша друг час (или нещо подобно). А знаете ли какво направи тя в действителност? Каза „Заповядай, само после ще ми се обадиш да ми издиктуваш кода“. Бях изненадана, удивена и първите няколко секунди си мислех,че се шегува. Защо? Защото това беше чиста проба доверие. Което  аз явно съм изгубила. Стана ми малко тъжно – мисля, че едно време аз имах Доверие. Аз след това се „дресирах“ да го нямам – заради политици, заради измамници (още ми щипе на „раната“), заради кофти истории. И малко радостното – защото все пак виждах Доверие, защото го има, защото.. защото светът ми казваше „има надежда, не се отчайвай напълно“. Защото може би доверието е най-големият символ на промяната.

2. Доверието, както и вярата. Или може би надеждата, или глупостта. Ако не е станало ясно от предишната статия, малко изпаднах в диалог с мацката, авторка на оригиналната статия. Защо? Защото оригиналната статия е много добра, като не се брои характера ѝ „правя си проветрение на устата (пръстите)“. Понеже мацката само ла-ла, а не предлага решение на проблема. Няма да чисти? Ок. Ама кажете какво да направим. Особено напоследък се старая да се ръководя от този принцип – няма значение кой е виновен и няма значение какво не можем да направим – важно е какво можем да направим. Всички политици казват какво другите не правят. Много малко казват  какво смятат да направят. И до сега не съм видяла нито един да каже как ще го направи. Но да не се отклонявам от темата – нямало да чисти, ама нямало да прави и забележки на другите, защото нямало да се оправят. Не можело. Какво правим в този случай?

Аз избирам да вярвам – можем да сe променим. Не сега, не бързо и не веднага. Бавно, плавно и с много усилия. Но може. Длъжни сме да опитаме. Иначе сме обречени. Causa perduta.

И в този ред на мисли – хареса ми инициативата „Висящ хляб/ кафе“. Не че няма да бъде опорочена – вероятно ще. Но има хора, които вярват. Има хора, които правят нещо. Правилно или грешно – но е нещо. Защото промяната е естествено състояние – движение, стремеж към по-добро. И докато не опитаме, няма да получим обратната връзка правилно или грешно. „Аз не се провалих 100 пъти, аз открих сто начина, по които не се прави“. И накрая открива единия, който и до днес свети. (И като се замисля, крушката май трябва да е символ на упоритостта и анализа, а не на гениалните идеи, но друга тема).

3. Промяната е естествена. Най-естественото нещо. Затова не разбирам драмата на някои хора, че това било отминало, че спомените не се връщали. Днес загърбих един доста дълъг период. И знаете ли какво почувствах? Нищо. Не почувствах абсолютно нищо. Нито тъга, нито носталгия, нито спомени. Просто… излязох и си тръгнах. И животът продължи – по-различен и същият.

И за финал един любим цитат

Нещастните оградни жители са били осъдени — макар и не по тяхна вина — на живот в падение и нищета. Те не са имали бъдеще. Както и онези, които са ги осъдили — така става, и преди е имало хора, които са се смятали повелители на света, това ви е известно. Чували ли сте някога за огромните гущери? Когато е дошло време мястото им да бъде заето от друг вид, те измрели… Някога ще дойде време, когато и ние самите ще отстъпим място на нещо ново. Почти е сигурно, че ще се съпротивяваме срещу неизбежното така, както се съпротивяват и тези останки от Древните. Ще се мъчим с всички сили да натъпчем новото обратно в земята, откъдето е поникнало, защото да предадеш собствения си вид винаги изглежда като престъпление. Ще накараме новото да докаже себе си, а когато го направи, ще изчезнем — по същия начин сега изчезва всичко старо. Поради вярност към своя вид, обикновените хора не могат да приемат нашата поява; поради вярност към своя вид ние не можем да приемем те да ни пречат.

Advertisements
 

One response to “Промяната

  1. Анонимен

    17 август , 2015 at 1:16 am

    Да – доверието. То все повече липсва. Но има основателна причина затова. Та то липсва, понеже са се намерили сто други причини за недоверие… Всъщност доверието се дава дори с поглед, с колебание. Очевидно си го излъчвала в този момент. Масажистката ти е повярвала. Това е хубаво. Сега ти си сигурна, че е по-добре да кажеш истината (за забравения талон), отколкото друг измислен изход… С истината е най-лесен живота. Ако не бъдеш разбран от другата страна, подмини…

     

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: