RSS

Промяната

04 Юни

Тази статия е написана от човек, за когото промяната е верую. Той обича промяната, направо я обожава, Вярва в промяната. Вярва, че тя е добро, че води до прогрес. Защото не може нещо да е същото и същевременно по-добро – фундаментално противоречиво е. Затова промяната е необходимото (зло) за постигане на прогреса. Този човек харесва промяната и вярва, че тя подпомага и еволюцията. 

Най-хубавото чувство тези дни – да вляза в магазин Икар (Хасково), да се отправя към дъното в ляво на магазина и да намеря слушалки. Точно както очаквах. Защото този магазин е там от как се помня (от преди времето на Нинтендото, когато купувах джойстици). И слушалките са си все в дъното в ляво – от както ги помня. Та даже и цените бяха почти същите. Усещането – невероятно. Усещане на застой – на сигурност. На нещо, което устоява на времето и кризата.

Тотално противоречиво на разходката по магазините. Аз пазарувам от малки до средни търговски центрове и пазари и не обичам да ходя по МОЛове. А там – по моите „шопинг“ места цари пълна разруха.

Първо ме посрещнаха магазините в „корабите“ на реката (в Хасково). Празни. Тотално променени. И пълни само с китайски и турски стоки на безбожни цени, особено съотнесено към качеството.

Псле – ЦУМ Ташкент (Хасково). Още по-зле – скелети на магазини, празни, затворени. Нищо общо  с предишната жизнена обстановка на това място (така самонаречено – Мини МОЛ Хасково). Не че магазините бяха китка. Но беше… относително пълно с хора – винаги имаше някой. И почти винаги можех да срещна познати. А сега – нищо. Празни стъкла, зеещи голи магазини. Ужасно!

И най-големият ужас (първи в хронологичен ред) – „пътеките“ в Младост (София) – още по-зле. Празни, зловещи магазини, оформят мъртъв пазар с мъртвешки и застрашителни пътеки.

Мъртви като бизнеса. Като финансите на по-бедните слоеве. Мъртви като чалга душевността, която се е наслоила в обществото. Мъртви като патриархалните ценности и също така празни и неподменени от нищо. Мъртви. Ако на някого му е много весело (напр. на министри и подобни) и иска да усети малко мъртвешка обстановка – препоръчвам.

Там ясно се чувства страданието на хората, безсилието, умиращата или умряла икономика. Тъгата. Нещо тежко и мъртво ми легна в душата. Ужасно! Ужасно! Сякаш всичко е загубено. А това, което не, се продава на безумна безценица. Като държавата ни. Като душите ни. Мъртво… Като образованието ни, като здравеопазването.

Ако някой се пита накъде отиваме, мисля, че Младост Пътеките ще му нашепне отговорът. С тих, леден, мъртвешки глас. Бррр! Мъртво, запуснато, опустяло. Сякаш хората са напуснали самия живот.

Напоследък често мрънкам и всеки път си задавам въпроса резонно ли е или не – Хасково е опустяло. Няма ги младите. Няма компании, улиците са празни – от късния следобед и цялата нощ. Дискотеките… по Коледа бяха претъпкани,но иначе и те са празни, баровете. Кафетата… горе-долу. Обезлюдено. Празно. Мъртво. Един мъртвешки град, в който сякаш никой нищо не очаква, напълно лишен от надежда и бъдеще. Сякаш хората са се примирили и са се затворили на доизживяване в домовете си. Бррр! мъртвешко. Сякаш животът сам се е оттеглил.

И на фона на всички тези обсебващи чувства – слушалките бяха там – в дъното на магазина в ляво, където винаги са били. Като стожер на живота. Последна опора. Като последната капка живот, която се бори и не иска да попада в лапите на мъртвешкото. Като крепостна стена, в която се е зазидал предишния по-пищен и колоритен живот и няма да се даде на промяната.

Разяждащата промяна, която оставя само голи колове от магазините, празни, мръсни  и и мътни стъкла. Брр!

Advertisements
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: