RSS

Lingua optimum pessimum

22 Авг

Е, приятели, дойде време да ви разкажа тази история – намерих си думите. А ги търсех дълго, защото това е едно от най-важните неща, които знам и които мога да разкажа. Когато кръстих така блога си, изборът ми беше продиктуван от това, че в добрите моменти с думи мога да сразя, да възвиша. Аз пиша добре. Говоря добре. А в лошите ръся глупост след глупост и даже не мога да се спра.  Но не за това ще ви говоря днес. За друго е. Друг аспект на тази поговорка. И преди да ви разкажа истинската история, ще ви разкажа 3 предистории. И трите – от ученическите ми години.

Първата започва така. „С тази си товатост.. “ И с пояснението на моята учителка, че това е съвсем легитимно изречение, част от дипломна работа. Което си има конкретен смисъл. Защото всички думи са обяснени в началото на разработката.

Втората завършваше с „4.5 Прецизирай изказа„. А след него следваше само една дълга каруцарска и приключи с „Аз няма да уча повече по този предмет“. Тогава не знаех какво означава това. След това разбрах и сега съм почти експерт в „прецизиране на изказа“ (най-вече като редактирам чужди текстове – нищичко не ми убягва).

А третата гласеше“Колкото повече речников запас има човек, колкото повече наречия и професионални жаргони може да смени, толкова по-богат е„. Това се наби в тиквата ми и промени начина, по който гледах на променящото ми се наречие – в къщи говоря отпуснато, но правилно, с клиенти – книжовно и сдържано, на работа – леко лежерно, а когато съм на гости на баба, обръщам ударението. Мама много се дразнеше и аз избягвах да го правя. А сега вече се наслаждавам на това.

Е разбрахте ли? Ще говоря за думите. Ето и цитат от текста, който ми смени мисленето по темата.

Мaйк мисли нa мaрсиaнски, знaчи се ориентирa по другa „кaртa“. Схвaщaш ли мисълтa ми?

– Гроквaм – съглaси се Джубaл. – Сaмият език оформя основополaгaщите идеи в умa нa човекa.

– Дa, но… Докторе, кaк си с aрaбския?

– Аз ли? Ами зле – признa си Хaршо. – Понaучих го, когaто бях aрмейски лекaр в севернa Африкa. Но и досегa четa нa aрaбски, зaщото предпочитaм думите нa Пророкa в оригинaл.

– Прaвилно. Корaнът е непреводим. „Кaртaтa“ се променя, кaкто и дa се стaрaеш дa я зaпaзиш същaтa. Следовaтелно можеш дa рaзбереш колко труден е зa мен aнглийският. Не сaмо зaщото в родния ми език някои форми сa по-опростени. „Кaртaтa“ е другa. Английският език е нaй-рaзвитият нa нaшaтa плaнетa. Сaмaтa му рaзнострaнност, богaтство нa смисловите оттенъци и нерaзумното изобилие нa идиоми дaвa възможност дa кaжеш нa aнглийски нещa, които сa неизрaзими нa други езици. Едвa не пощурях… докaто се нaучих дa мисля нa aнглийски. И товa ми дaде новa „кaртa“ нa светa, нaложенa върху онaзи, с която бях изрaснaл. Вероятно по-добрa, поне по-подробнa. Но и нa aрaбски можеш дa кaжеш нещa, зa които нямa съответствие в aнглийския.

Джубaл кимнa.

– Зaтовa продължaвaм дa четa нa aрaбски.

– Но мaрсиaнският е несрaвнимо по-сложен от aнглийския и толковa се рaзличaвa в нaчинa дa създaвa с aбстрaкции кaртинa нa вселенaтa, че пред него aнглийският и aрaбският изглеждaт един и същ език. Англичaнин и aрaбин могaт дa се нaучaт дa мислят нa езикa нa другия. Но не съм уверен, че зa нaс някогa ще е възможно дa мислим нa мaрсиaнски (освен зa всеки, който го нaучи кaто Мaйк). Е, ще усвоим някaкъв простичък „жaргон“. Точно с тaкъв си служa и aз. Дa вземем думaтa „гроквaм“. Буквaлното й знaчение, вероятно още от зорaтa нa мaрсиaнскaтa цивилизaция, дaвa известнa предстaвa зa цялaтa „кaртa“ нa езикa. То е лесно зa рaзбирaне. „Гроквaм“ ознaчaвa „пия“.

– Кaкво? – възкликнa Джубaл. – Мaйк никогa не споменaвa „гроквaм“, когaто говори зa пиенето кaто обикновено действие. Той…

– Един момент.

Мaхмуд пaк попитa Мaйк зa нещо нa мaрсиaнски и кaто че го изненaдa донякъде.

– „Гроквaм“ е „пия“ – потвърди Смит.

– Но Мaйк щеше дa се съглaси – продължи Мaхмуд, – aко бях кaзaл и още стотинa aнглийски думи, изрaзявaщи твърде рaзлични, дори несъвместими предстaви. И „гроквaм“ е всякa еднa от тях. Ознaчaвa „стрaхувaм се“, „обичaм“, „мрaзя“… Говоря зa истинскaтa омрaзa, зaщото според мaрсиaнскaтa „кaртa“ не можеш дa нaмрaзиш нещо, aко първо не го грокнеш, не го рaзбереш толковa цялостно и подробно, че се сливaш с него и то с тебе. Чaк тогaвa си способен дa мрaзиш. Но в същото време обичaш товa нещо, съхрaнявaш го в себе си. Друго е невъзможно. Едвa след товa можеш дa мрaзиш. Според мен мaрсиaнскaтa ненaвист е толковa чернa и стрaшнa, че дори нaй-близкото човешко подобие в чувствaтa не е нищо повече от лекa неприязън. – Мaхмуд нaпрaви киселa гримaсa. – „Гроквaм“ е и „достигaм съвършеното съпреживявaне“. Изтъркaнaтa човешкa фрaзa „зaболя ме повече от тебе“ имa мaрсиaнски привкус. Мaрсиaнците сякaш знaят по инстинкт оновa, до което съвременнaтa физикa стигнa толковa мъчително – в процесa нa нaблюдението нaблюдaтелят взaимодействa с нaблюдaвaното. „Гроквaм“ ознaчaвa рaзбирaм в тaкaвa пълнотa, че кaто нaблюдaтел стaвaм чaст от нaблюдaвaното – сливaм се, преплитaм се, губя обособеносттa си в груповото съпреживявaне. И ознaчaвa почти всичко, което ние сме определили кaто религия, философия и нaукa… тоест, зa нaс почти нищо, също кaкто думaтa „цвят“ зa слепецa. – Мaхмуд се зaпънa. – Джубaл, aко те нaкълцaм и те свaря, ти и всичко остaнaло в гозбaтa ще гроквaте… и докaто те вкусвaм, двaмaтa ще гроквaме в единство и нищо нямa дa се зaгуби, без знaчение кой от нaс кого яде.

Аз не съм открила нищо ново – само ще повторя това, което е в текстът: думите, с които описваме света си, го определят. И съответно – светът, който виждаме, се отразява в думите ни.  Когато губим думите за нещо, сякаш губим и част от смисъла му. Какво следва от това? Какво повече искам да кажа?

1. Когато се запознаваме с някого, когато градим нови отношения, това винаги рефлектира върху речта ни. Твърдя го и мога да го докажа! Било то усвояването на нов професионален жаргон, било то изменение в конструкцията на изреченията, било то просто нови думи, било то нови похвати – неминуемо новите отношения рефлектират върху нас (прочетете пак цитата :)) и това се отразява в езика ни.

Пример: аз, когато работех на една от предишните ми работи, бях в сферата на 20 млади момчета. Еми… да, не се гордея с това, че тогава псувах, ругаех, разказвах без грам срам мръсни вицове. После смених работата – фирмата изглеждаше много тежкарска и нито една некнижовна дума не ми се изплъзна от речника в продължение на месеци. После свикнах с колегите и се сдобих с „ментосвам“, „мъцвам“, с изречението „твърдя/ твърдиш ли?“, с това действително и детайлно да прецезирам, с това да не мога да отговоря на въпрос, ако не го схвана еднозначно и т.н. и т.н.

Какво искам да кажа тук? Ако речникът на някой от близките ви хора се е променил, бъдете уверени, че е срещнал нов човек. Ако искате да разберете дали някой гради близки отношения с нов човек, изследвайте дали речникът му се променя.

И още – наблюдавайте собственият си речник. Той ще ви покаже отношението ви към нещо. И този на другите – ще ви покаже тяхното отношение към света. Грубата реч, твърдите думи – те често издават твърд характер. Мрънкането, използването на груби епитети – тесногръдие, омраза. Най-красивите думи – на благодарност, на похвала, на одобрение – те отличават най-красивите души. И често минават през усмивка. Те трябва да бъдат ценени.

2. Често изчерпваме света си чрез думите, с които го описваме. Като твърдя, че това важи в най-силна степен за отношенията – на човека към предмет, към ситуация и на човека към човека. Едно изречение в тази област ме провокира най-вече да напиша тази статия. Това, което искам да кажа, е че често слагаме етикет на отношенията си към/ с другите и така си отнемаме възможността те да бъдат нещо повече. Например казваме, че някой ни е „приятел“ и по този начин автоматично проектираме върху отношенията ни нашата идея за приятелството. Такова и само такова, каквото го виждаме. Казваме, че сме „влюбени“ и проектираме идеята за двойка.

Това, което искам да посъветвам – стига с етикети, епитети и ограничения. Аз лично съм се отказала от това. Аз имам „отношения“ с хората – такива, каквито са: шарени и пъстри, пълноцветни, разнообразни. Аз не съм приятелка, не съм колежка, не съм гадже, не съм влюбена, не съм… Аз просто имам отношения с този човек. Днес едни, утре други – има ли значение.

Когато ми се налага да използвам дума (напр. да се обърна към вас, които ме четете с „приятели“. Защото вие не просто ме четете. Аз вярвам, че по някакъв начин се докосвате до душата ми, до едно тайно и специално местенце), аз не влагам цялостен и изчерпателен смисъл в думата – влагам еднократен такъв. Днес за мен „приятел“ означава едно, утре друго. Към някого е това, към друг – онова.

Предлагам ви да опитате. Вярвам, че ще откриете нови хоризонти.

3. Е, нека спомена все пак. Това е ситуация,  в която изпадам често. Ситуация, в която има конфликт, но няма сблъсък на разбирания. Има само сблъсък на грешни понятия. Тъй като хората влагат в понятията своя си свят, своите разбирания, често понятията се разминават между хората. Затова винаги ценя високо, когато някой ме накара да си дефинирам понятията. Толкова проблеми се разрешават така.

Ето, това ми е третото твърдение и третият съвет – дефинирайте си понятията. Особено когато разговорът е тежък. Аз не винаги го правя и винаги, когато не го направя, търпя негативи. Разбира се, в някои случаи ще се осланяме на стандартното разбиране за нещата :).

Надявам се този текст да е бил полезен. Надявам се да „отлежи“ и да бъде осмислен. Надявам се да го разширя (така че, ако е интересен, може да го следите)

P.S. Въпреки всичко, изписано по-горе, думичката „Благодаря“ рядко вреди :))

Advertisements
 
6 Коментари

Posted by на 22 август , 2013 in Размисли с поука

 

6 responses to “Lingua optimum pessimum

  1. Анонимен

    17 август , 2015 at 1:09 pm

    Благодаря. Интересно е как са попадали какви ли не глупости пред очите ми в долечната 2013-та година, а това – не. Сега някак се чувствам ощетен, че това не е било тогава. А е сега.

    Но пък е възможно именно в това да се крие ценността му. Отлежало е. Времето е добавило своята стойност отгоре… Благодаря!

     
  2. Simeon

    13 октомври , 2014 at 8:56 pm

    Merci za tova,

     

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: