RSS

Libertate

27 Авг

Едно време бях смотан тинейджър. От  много смотаните.

Едно време, когато бях смотан тинейджър, бленувах „свободата“. Вярвах, че това е когато се чувстваш добре. Търсех свободата и си въобразявах, че съм свободна. До толкова, че чак използвах ник librerty по разни форуми. (От баш смотаните, нали ви казах). Виждането ми за свободата беше да си готин, хората да те харесват. Исках приятели, които да ми позволят да се чувствам свободна. Любим, с който да бъда себе си и да ме обича такава. Вярвах, че свободата е нещо външно, което се придобива. С приятелите, с половинката, със семейството. С това да си готин, да знаеш. Очаквах да я намеря (зад селския крайъгълен камък?!), някой да ми я даде, да я придобия, да я спечеля (от лотария например). Исках един ден да се събудя и да я има – на възглавницата например. Да я взема в ръце, да я прибера в кутийка и да я ползвам, когато ми трябва. Тя, Свободата – за която са умирали и са бродирали на байряци.

После чукнах 20 и свободата изчезна. Изпари се. Стана от възглавницата ми и се превърна в дим.  Някой я изтри от речника  и буквичката „С“ остана с 1 дума по-малко. (Добре де, остана по разните данни за вход, ама какво да се прави – c’est la vie).

Докато един ден се завърна. Такава гологръда, невъоръжена и опустушителна. Не се прокрадна, не. Не надникна от страница „С“ на речника, нито се появи от някоя регистрация. Не. Връхлетя с опустушителна сила. Трясна ме с нещо тежко по кратуната и закрещята „Та-да! Тра-ла-ла-ла-ла“ (или ушите ми са звънтели).

За нея ви говоря – свободата. Онази свобода, която се оказа просто мироглед, чифт пъстри очила, през които гледам света. Тя, наглата, била просто категория на Его-то. Представяте ли си! Порази ме с простотата си. Аз я бях търсила, бленувала. А тя живеела в мен.
Погледнах през нея – смело и нахално.

Тя, Свободата, се оказа да се чувстваш добре в собствената си кожа. Само в нея. Без нуждата от приятели, от одобрение. Без социума. Само ти и Тя около теб. Да се чувстваш прав, уверен. Почти самодостатъчен. Намерих я. Намерих я не в приятелите, а в липсата на нужда. Свободата се оказа просто приемане на света такъв, какъвто е. Какъвто е в момента, какъвто го усещам. Едно.. смирение.

Спрях да търся приятели, които да ме направят свободна, и започнах да се чувствам свободна с тези, които имам.

Спрях да искам да се харесам на всички. (а започнах да се харесвам). И се харесах сама себе си.

Спрях да се чувствам грозничка, глупавичка, недостатъчна. И намерих увереност. Намерих сили. Повярвах.

Разбрах, че съм странна. И спрях да се плаша от думата „странна“. Да, аз съм странна. И знаете ли, гордея се с това. Гордея се.

И когато го приех, и когато спрях да се правя на нормална (т.е. да си мисля, че се правя), тогава станах свободна. Аз съм свободна да седна със скръстени по турски крака. Да си кажа истината. Да обидя, да нараня. Да се разходя боса по росната трева. Да вървя с високо вдигната пола в дъжда. Аз съм свободна да впечатлявам и да ме мразят. Но свободна.

Свободата се оказа просто концепция. Просто дума с грешна дефиниция. Просто концепция на Егото за възприемане на света.

Понякога се оказваме твърде увлечени да търсим нещо, за да забележим, че то е до нас. Понякога така се вглъбяваме във вярата за липсата му, че тя се превръща в реалност. Аз търсех уверено свободата, за да я „намеря“. И всъщност на практика накрая я открих. Но тя не се оказа гостенка, а домакиня. Искате Свободата (гологърда и нахално млада)? Погледнете в себе си. Осмелете се. И тя сама ще се яви по служба.

Казвам, че е лесно ли? Напротив! Свободата е от онези скъпи дарования, които не са за слаби и евтини хора. Тя иска жертви – кървави и мъртви, всеки ден. Понякога е примирението, че приятелите ти са заети. Понякога е разбирането, че любовта ти е уморена. Понякога е нуждата да идеш сам на ваканция. Свободата изисква силата да си носител на истината и смелостта да я заявяваш открито. Свободата ежедневно ти отнема одобрението на хората. Да, така е, повечето не те харесват, странят, гледат те като чумав. Но тогава наистина си свободен – да направиш това, което искаш. И те ти завиждат, дори да не знаят. Защото всеки иска да прави каквото го влече. Но само на гологърдата Свобода ѝ стиска. Това са ежедневните белязани.

А най-голямата жертва, която истинската свобода налага. е да си искрен сам със себе си. Да можеш да отрежеш парченце плът и да му кажеш „Гниеш“. Да оближеш раната, да я превържеш и само да се надяваш, че ще мине, защото не знаеш какво ще стане. Докато гнойта болезнено изтече и се види здраво месо.

Това е Свободата – хубава и скъпа

Advertisements
 
 

One response to “Libertate

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: