RSS

Его-пътешествие в Гърция

19 Септ

03.09.2013

23:08 Таксито ми е на паркинга. Денят стремглаво върви към своята развръзка, но не и към своя край. Този ден ще е безкраен, само ще се пречупи някъде там

23:18 Автогарата – празната и пуста автогара. По дяволите, рано е още! Нима го изпуснах?!?

23:20 Е, и един човек е човек, поне не съм сама. О, прекрасно – и той е за Солун. Само да говореше български! А къде е автобусът?

23:30 Ето го! Няма да си остана в София. С моя приятел канадецът натоварваме багажа.

23:50 И пътуването започва! Отивам в Гърция, сама, на море. Както ви казах, нямам нуждата от други хора, за да се чувствам добре в кожата си. Така че да няма да провалям своята почивка само защото всички отказаха да ми правят компания! Къде отивам? В един кампус някъде в Гърция.

04.09.2013

02:45 Последно кътче България. Излизам на чист въздух. Купувам сухари от денонощния магазин. Магазинерът се прави на интересен – обърква ме със стюардеса. А моят приятел канадецът не разбира и дума. После ще му разкажа. Отивам до тоалетната. Защо трябва да е студено? Защо трябва да е толкова дяволски студено, мамка му! Я по-добре обратно в автобуса.

03:05 Калимера (май) и довиждане! Не знам бъкел гръцки и съм изгубена. Нали ви разказах за възприятието ми за езика?

05:03 Гарата в Солун. Няма никой наоколо.

05:07 Един таксиджия се опитва да ме привлече (т.е. да ме метне и в двата преносни смисъла на думата). Дори не можем да се разберем до къде! Но нищо – за 5 €. Да бе, да, да не съм луда – това е таксиджия все пак!

05:15 С моя приятел канадеца сядаме в кафене. Иска да се увери, че ще успея да хвана автобус и затова ми предлага умния си телефон, за да намеря къде отивам и как да стигна до там.

05:20 Пия ужасна какаова напитка. Опитите ми да си поръчам безкофеиново кафе се увенчаха с неуспех. Ще си умра тук и никой няма да разбере защо! Поне на него успях да купя кафе. Седим, мълчим и си рови в телефона. Типичен болен от модерната болест. Но поне вече имам идея какво да търся.

05:35 Солун. Кафене. Цвят. Пъстро е. Уморена съм, но пъстротата се прокрадва през мен. Български език, руски език, гръцки език, цигани, българи, гърци, канадци, рускини, травестит. Питам отминаващите българи на чист български език (О, колко сладък език, колко мил език. Колко благозвучен!) как да намеря спирка гарата. За автобус 45. Обяснява ми кратко и ясно, показва ми. На чист български.

06:18 Изпращам канадеца до гарата и се разделяме. Удивително е колко привързана се чувствам. По-скоро близка и благодарна. В един свят, в който никой не те разбира, и на английски да говориш пак е благодат. В страната на слепите едноокият е цар;

06:25 Спирката е удивителна. „Обръщало“, но разграфено, с разписания на автобусите, с инструкции (на английски!) за закупуването на билет. Много готино, толкова просто;

06:35 Автобус 45 пристига. Качвам се, опитвам се да платя на шофьора – „не, не от синия апарат“. Помагат ми да се справя със синия апарат (има 8 копчета!).

06:40 Солун е голям град. Не, София е голяма, Солун е огромен. Красив е. Почти като в България, но е по-добре устроен. Опитвам се да чета. Получава ми се заради часовете по математика и физика. Но положително не разбирам и дума. Имат си обаче Пощенска банка. И Lidl, и Shell, и Jumbo… и разни други. Почти като в България. Но по-добре устроено и по-красиво.

07:10 Ктел Халкидики. Успявам да купя билет за 09:30. 2 часа и малко. Ако не умра, ще се живее.

07:25 Сядам в най-отдалеченото място и започвам да ви разказвам. (..) Момент, отивам за кафе.

07:56 Сдобих се с прекрасно безкофеиново кафе. Тук цифровото изражение на цените е същото. Но валутата е евро (разбирайте, че пия кафе за 4 лв почти)

08:03 Кафето е добро, а писането ме освежи. Ще се живее, освен ако не се мре в следващите час и половина.

09:25 Опитвам да обясня на шофьора на автобуса за къде пътувам и мога ли да сляза там. Едно момиче услужливо се включва да превежда. Не, няма да спре – въобще не ходи до там. Момичето ми предлага да изчакам автобуса за 11:50 или да пътувам с този и от крайната точка до моята дестинация да пътувам на стоп (около 15 мин). След кратък размисъл решавам, че пътуването на стоп е по-безопасно за здравето ми (особено менталното) от допълнителни 3 часа чакане.

09:40 Сядам до услужливата мацка. Говорим малко с Ельбида (надежда), а после заспивам рязко от преумората.

10:30 Будя се. Ельбида ще слиза. А на мен ми оставали още 2 часа до Сарти!

11:10 Като у нас е, ама не баш. Къщите са някак… И навсякъде има маслини. И като се обърнеш – пак маслини навсякъде.

12:15 Задникът ми се схвана. Буди ме телефонът. Надявам се до половин час да върна обаждане, че съм пристигнала. Изнервям се. Пътувам дълго, а мечтая за плажа. Не знам къде отивам и това вълнение е сковало цялата ми същност, ускорява вътрешното ми време и всяка външна минута се проточва с дни. Искам да видя какво е! Искам! Искам! Искам! Хубаво ли е? Мизерно ли е? Ще се оправя ли до там? Хайде дееее. Не мога да чакам – не просто сега, не мога да чакам по принцип. Мога да действам, мога да направя и невъзможното, но чакането е ужасно трудно, особено като съм развълнувана.
„Още много ли е до Сарти“ – „Надявам се, че до 1:15 – 1:20 ще стигнем“. Вдиш-издиш. Надявах се да е 1 час пътят Солун – Сарти, опасявах се на 2 (естествено, че не положих много усилия да проверя колко е преди да тръгна. В крайна сметка – нямам много избор). Преглътнах 3. Но 4?!?! Вдиш-издиш. Гледам философски на нещата. Вдиш-издиш. Много философски. Вдиш-издиш. Поне си починах и си отспах здраво. Успях да хапна – вече не ми се гади и не ме боли глава. Вдиш-издиш. Уффф, знам, че пътуването не е безполезно, ама хайде да свършва вече.  Вдиш-издиш. Е, четири – четири! Повечето поне минаха. (минаха красиво, за да съм честна – през повечето време пътувахме покрай морето)

13:09 Виждам една от най-красивите гледки в живота си – планини (хълмчета по-скоро), а зад тях – море. И нищо друго – синьото небе се е ширнало отгоре. Дори маслини няма. И от другата страна гледката е почти същата  – само Атон се издига над хълмовете и зарива глава в облаците.

13:35 Сарти! Възнамерявам да пътувам на стоп. Но един възедър грък ме повиква с „Белла“ и ме закарва до Арменистис. И ме одира 10€ (половината от 4-часовото ми пътуване!) Псувам го дълго.

14:10 Настанявам се. Хората са изключително любезни. А къмпингът е интересен – оградено място в гората със собствен плаж. Бунгалото ми е на 1 минута от плажа (около 10 стъпки). Красиво е. Различно е от България – пясъкът е едър, като много ситни камъчета. Море, а зад него се вижда планина. Водата е кристално чиста и приятно хладка. Няма миди, няма водорасли. Нищо познато – сами малки рибки. Плажът е почти пуст. Настанявам се в сянката на едно дърво и заспивам.
Денят върви към края си. Решавам да поплувам. Чувам българска реч. Отвсякъде чувам българска реч. Неописуемо приятно е. Моят свят тук, в една чужда държава. В другия край на плажа пясъкът е по-ситен, а българите – повече. Духа вятър и ми е хладно, затова се връщам при хавлията си и чета. Когато слънцето залязва, се прибирам.
Къпя се в общата баня. Очаквах да е мизерно, а то е по-добре от някои частни бани в България, в които съм била – чисто е, водата не се регулира, но е топла и е добре устроено. Закачалките са здрави, има кошове. Изпипано е.

19:15 Излизам да се разходя. Търся одеало, но нямат. Затова пък ми препоръчват да включа климатика, за да ми е топличко през вечерта. Купувам малко продукти от магазина и отивам да вечерям на брега. Люшкам се в една люлка като дете. Наблюдавам здрача на хоризонта, където се сливат морето и планината. Вечерям на пясъка кисело мляко с каймак и бяло сладко с мастикс.
После пробвам пак любезността на рецепционистката. С най-любезната усмивка ми разрешава да взема втори чаршаф от другото легло. Тази неизчерпаема любезност и неизменна усмивка ме удивляват. Уморена съм.
Прибирам се, чета малко и заспивам. Но преди това искам да ви разкажа за „бунгалото“ (или общежитието, палатката, тентата или каквото) – широка тента с платнени стени, циментен под и устойчив покрив. В нея има 4 двуетажни легла. Има и 2 пейки, разделени с артестични въжета. Не е нищо особено и същевременно е така изпипано, че е изключително приятно – осигурени са метални сейфове за ценностите, предвиден е параван, за да не се събличаш пред всички, има си хладилник. Намирам и тоалетна и кухненска хартия. Първо си мисля, че са я осигурили от къмпинга. После ще осъзная, че е оставена от предишните обитатели (и отново ще се впечатля, че хората са някак добри и любезни, и пак – по-различни от Бъглария)

(другите дни ще ги разкажа скоро, в друга тема, че тази стана дългичка)

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Бележка под линията:

– Превозвачът, който използвам от България до Солун, е Арда Тур – горещо го препоръчвам на всички.

– Превозвачът от Солун до Сарти е Ктел – става.

– Къмпингът е Арменистис – ако искате 5 звезди, не ходете там. Но ако искате Рая (с обща баня и тоалетна), горещо, горещо препоръчвам. Наистина

– Книгата, която чета, е „18% сиво“ на Захари Бахаров – не е лоша за плажно занимание

Advertisements
 
3 Коментари

Posted by на 19 септември , 2013 in Пътеписи

 

3 responses to “Его-пътешествие в Гърция

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: