RSS

Размисли (и страсти) върху съветите за общуване

02 Окт

Пиша тази статия от позицията на моя разум и размишления. Тя не претендира за вярност и експертиза – нека всеки сам разсъди и направи своя избор. 

(Особено) напоследък чета много литература на тема „меки умения“, комуникация, комуникационни техники, похвати и най-добри практики. И в повечето пише едни и същи неща. Но случки през последните дни ме карат да отправя критики към част от „любимите“ ми съвети.

1. „Използвайте името на човека, с когото разговаряте„. Това е хубав съвет. Аз цял живот съм говорила „безлично“. Напоследък се старая да използвам имената на хората, като разговарям с тях. За мен това е символ да засвидетелствам уважение към събеседника си и да го накарам да ме слуша. Ако щете, малка хитринка, за да му се харесам. И допълнителен стимул и похват, за да науча имената на хората, с които се запознавам.

Критика: Смятам, че този похват би дал наистина добри резултати тогава и само тогава, когато се използва любимото на човека име.

Случката: Един клиент от големите ми проекти предния ден за първи път се обърна към мен по име. Всъщност не се обърна и към мен, просто използва името ми в изречение. И това предизвика у мен „противоречиви чувства“. От една страна, зарадва ме, че знае името ми. От друга – мразя да използват цялото ми име. Обичам да се обръщат към мен с Веси – така се представям, така се подписвам. (вижте дори първата публикация в дневника ми). Когато ми казват „Весела“, най-често означава едно от трите неща: 1. разговорът е крайно формален; 2. говоря с много отдавнашни приятели (на тях им е позволено – те просто така ме наричат и съм им свикнала); 3. към мен се обръща човек, който не може да ме понася (което всъщност ме забавлява до някъде); 4. ще ми се карат. И тъй като 1, 2 и 3 могат лесно да се отхвърлят, най-често асоциирам „Весела“ с началото на караница. И май нямам нищо против човекът срещу мен да го пропусне.

Моят съвет: събеседникът (особено ако става дума за дълготрайни отношения) сам ще покаже как иска да бъде наричан (Аз например подписвам всичките си писма с „Веси“). Ако това не се случи, все някой ще се обърне към него по име. За да не остава диалогът твърде формален, аз лично ще използвам това име и моят съвет е то да се използва. Чувала съм за хора, които се държат на втората минута след запознаването със събеседниците си като със стари приятели. И че те печелят симпатии. Естествено, съществува и рискът от прекаленото фамилиарничене. Но според мен при внимателно притегляне на нещата използването на желаното от събеседника име може да спечели само симпатии, да разчупи ледовете и да донесе позитиви.

2. Употребата на думата „Благодаря“

В голяма част от книгите се казва, че употребата на думата „Благодаря“ е полезна. До един момент, в който Наков (мисля че беше), не каза, че не трябва да се използва „Благодаря ви за вниманието“ в края на презентация. Стори ми се безумно глупаво и надменно. Слушах презентации и презентации и всички завършваха с „Благодаря ви за вниманието“. Защо да не се използва тогава? Защото вниманието се предполага?

Критика: Думата „Благодаря“ в редица от случаи е неуместна. Особено когато трябва „благодарящият“ да запази своята доминантна/ водеща позиция.

„Благодаря“ е редно да се използва умерено. Например когато наистина сме благодарни на някого за направената ни услуга. Но не и когато някой ни прави комплимент или слуша наша презентация.

Случката: Отговорът открих в една песен – изпълнение на живо, което солистката завършва с „Thank you for comming, whatever the reason“(Благодаря ви, че дойдохте, каквото и да е причината). Вторият път като го чух ми се стори безумно тъпо. Че каква друга може да е причината освен, че хората ѝ се кефят и искат да послушат малко хубава за тях музика!?! А и за каква друга причина може да благодари? „Благодаря ви, че дойдохте да се стоплите“ или „.. да се видите“. Е, тъпо е, нали?

Или друг случай. Получих поздравления, че аз съм единствената, която е разбрала една теория. И аз отговорих с „Благодаря“ (понеже в този случай целях изглаждане на отношенията). Но за какво благодарях всъщност? За това, че някой е разбрал, че съм умна?! Че някой, който не го е осмислил, ме поздравява за моя разум? Стори ми се неуместно. Вижда ми се безкрайно глупаво да благодаря на човек за неговото просветление – той сам да си благодари, аз съм си го заслужила.

Или случаят с презентацията. Някой човек – експерт в нещо, е отделил от своето време за да научи разни хора (по-малко експерти от него) на важни тънкости от занаята. Той, заетият, е отделил от ценното си време и трудно трупаните знания, за да им даде нещо на тях – искащите. И накрая да им каже „Благодаря за вниманието“. Че те трябва да му отдадат това внимание, те са там, за да научат нещо, а не той заради тях.

Моят съвет: Думата „Благодаря“ в редица от случаи може да бъде заменена с по-подходящи изрази. Например в края на презентация може да бъде“Надявам се, че днешната презентация ви е вдъхновила за нови постижения“ или „Надявам се, че сте научили нещо и ще можете на го приложите на практика“, или дори „Надявам се, че днешният разговор ще облекчи вашето ежедневие“. Говорещият акцентира на своята роля, без да се подценява и да благодари на някой нисшестоящ за вниманието.

По аналогичен начин, когато човекът трябва да запази своята позиция, може да отговори на комплимента просто с усмивка. Аз така направих онзи ден с моя шеф – той дойде да ме поздрави за добре свършената работа. Аз исках да му покажа, че това е важно за мен, но не ѝ да му благодаря за вниманието, защото смятах, че съм го заслужила с много труд. Затова просто се усмихнах с най-голямата усмивка, която имах. Надявам се, че е казала „Да, знам и много се радвам да го чуя от твоята уста“.

(За това се сещам сега. Но смятам да развия тази тема, ако се „сдобия“ с материал. И отново – не казвам, че съм права. Затова ви излагам моите размишления – критикувайте ги сами)

Advertisements
 
има 1 коментар

Posted by на 2 октомври , 2013 in Размисли с поука

 

One response to “Размисли (и страсти) върху съветите за общуване

  1. Анонимен

    25 август , 2015 at 9:40 am

    Благодаря. Типично за скромните. Прикритие за лицемерните.

    Моят съвет: използвайте тази дума единствено в случаите, когато наистина усещате, че сте получили дар. Дар от казаното, от прочетеното. Тогава тя носи истинска красота. При всички останали случаи на употреба тя прикрива нескопосано користни цели и интереси. Задни мисли и желания на благодарящия. В изключително редки случаи това е неосъзнатият дар. Толкова, колкото да потвърдят правилото.

    Благодарете. Винаги, когато получавате дар, за който не сте и очаквали. За който дар искате да възнаградите даряващия. Когато благодарите от сърце не е нужно да удостоверяване с нищо друго. Направите ли го – възможно е да го правите користно…

     

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: