RSS

Страсти

30 Окт

В тази статия ще намерите предимно страсти за:
Език Свещен
Националните празници и Helloween
Окупацията
Увлеченията
Мотивацията
Защо? Защо?  

Език свещен

Може би ако не се ядосвах толкова на потъпкването на българския език, щях много да се забавлявам. Да се забавлявам как цяла една древна нация робува на идея-еднодневка (защото модата на английският може да отмине всеки момент. Все пак – преди е било Русия, по някое време може би Германия… А може и китайския да е на мода скоро). Как дори хора, които не са на „ти“ с него и не е част от професионалния им жаргон „постват“ на английски. Как се опитваме да достигнем до хората на тоя чужд език. (Кажи баба тенкю). Пфу! Пфу!! ПФУ!
Но пусто, ядосвам се. Ядосвам се, че се загърбва един от малкото езици, на който са проповядвали религия във време на тежки догми. Един от малкото езици, изписан на еврата (то е по-скоро азбуки, но нейсе). Един толкова богат, толкова красив език. Езикът, който е бил от малкото устои на българите цели 5 века – 500 години. Език, за който буквално са умирали хора. Това са повече от 8 поколения (по груби сметки). Език,- който сме предпазили от турците (въпреки че има филтрация на турски думи, особено по моя край), от гърците, когато са се опитали да ни претопят културно. И ми куца историята, за да продължа.
Но знам, че аз го учих 12 години (12!!) (и продължавам да го уча всеки ден). Както и всеки друг. И се чудя нима за 12!! години така и не го научихме? Какво, омръзва да се общува непрекъснато на него? Твърде сложен е и затова ще го опростим! Много е трудно да се съблюдават правописни, пунктоационни и граматични правила, учени само 12!! години?! Много е сложно да си напрегнем мозъците и да си намерим българската думичка, затова давай – макиаж, дресинг, кодинг, билдинг, принтинг, уелнес, ивент, уъркшоп, мениджър, ъпдейт, ъпгрейд, тийм билдинг, арт…
Гнусно ми е, противно ми е, гадно ми е…. Чувствам се омерзена  Тъжна и ядосана съм, всеки път нещо рипа недоволно в мен, като види такива думи и когато види елементарни правописни грешки (не просто механични или случайни, а очевидно системни). Учим какво ли не, прекарваме време във всякакви глупости, но не си даваме малко усилие, за да съхраним нещо родно, да покажем (езикова) култура и грамотност. Мамка му! Даже и псувните на български звучат по-добре и са по-цветущи (сякаш, без да претендирам за големи познания по английски)
(П.С. впрочем чувала съм и благодаря на Бога – чувам, хора, които говорят на чист български дори в нашата сфера, където това е много трудно. Тогава все едно слънце грее)   горе

Националните празници и Helloween

Мамка му, колко съм ядосана!! Helloween?!? Стига бе, хора, стига! После защо сме на това дередже?! Заради мъдрата управленческа политика, насочена към населението… само че не българското! На какво друго да сме, когато в навечерието на един от най-светлите български празници радушно посрещаме американската култура в дома си!! А родният празник е просто „деня за изтрезняване след хелоуин“.
Мамка му, тези будители са се посветили на нашето „светло бъдеще“. Надявам се, че не ни гледат отникъде и не могат да видят как скверним празника им . Така ми се иска да чуя за „комунистическа“ инициатива – парад, празник, концерт. Ако щете деца и баби да се съберат на площада и да пеят.
Но не – Helloween. Заменяме празника на най-светлото с празник на призраци, чудовища и всякакви уроди. Вероятно каквото е в душите ни, на това се и радваме.

За справка разказвам едно от малкото неща, които си спомням (напоследък всеки ден) от българската история (не че се гордея, историята ми е сложна и искаше много усилия, които не вложих и до които още не съм стигнала). Тогава, когато почти в края на робството гърците (!!) са се опитали да ни поробят и обезличат, да завземат земите и душите ни чрез своята КУЛТУРА, Българите устояли! Гърците, за разлика от турците, не са проявявали насилие, те са предлагали култура.
А сега лапаме американските ла*на и за още питаме! ПФУ!! Гнусно ми е много дълбоко в душата.   горе

Окупацията

В зората на протестите да прочетох нещо, което простичко и хумористично обяснява цялата демокрация – „Демокрация е когато 2 вълка и едно агне решават какво ще има за вечеря. Свобода е, когато агнето, въоръжено до зъби, оспорва вота“.От малко по-друг ъгъл на тезата ви – ако тези студенти бяха насилници и мнозинството искаше да учи, струва ми се редно поне някой от това мнозинство също така публично да беше заявил и своята позиция, и своето желание. Моето мнение е, че ако в университета имаше умни и мислещи млади хора, които искат промяна и които един вид искат управлението, там трябваше да текат денонощни дебати, да се обсъждат идеи, да се търсят варианти. Нали за това е университета, който се бие в гърдите и се нарича коректив? Нали това е „цветът на нацията“? Не следя задълбочено темата, но вярвам, че ако имаше хора с мнение, с позиция и с аргументи, щях да го разбера. И тогава аз щях да съм сред тях и да защитавам позиция. Но от началото на протестите се наблюдава като масов аргумент „Така е, казах!“ и разни полови органи. Аз лично се разделих с половината си приятели, а друга голяма част тактично избягвам по този повод.
Не мога да нарека „окупаторите“ насилници – за мен са заблудени и/ или продажни млади хора, които обслужват нечии интереси. Прочетох и основният документ – не намерих нищо смислено и впечатляващо. Със сигурност не ги подкрепям. Но не бих подкрепила и твърде сериозни наказания (като арести, каквото мнение прочетох по-нагоре) срещу тях.

горе

Увлеченията

Не! Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!

Това ми хареса. Най-вече защото тези дни се замислих за нещо (не знам дали е вярно, който иска може да ми потвърди или отрече): харесваме хора. Харесваме отношението им в дадени ситуации, постъпките, думите.
Обвързваме се с тези хора. И вече ситуациите не са същите, защото не сме наблюдатели, а участници. И вече не виждаме предишните думи, жестове постъпки.
Какво остава тогава? Не е ли по-красиво неконсумираното увлечение? Не е ли по-добре да си остане невъзможен/на, отколкото ежедневен/на? Или все пак в „нормалния ден“ има шанс да се измъкнем от ролята си на участници и отново да се насладим на увлечението си, макар и за кратко, от „наблюдателницата“

Вдъхновението

Има срещи така неочаквани, непредвидени, непланувани… – така вълнуващи и мистични.
Има хора, които казват едва няколко думи, но точните за мига (или за вечността) думи. Думи прости, познати. Които знам и си повтарям. Но в него момент тези думи ме „докосват“, трепва нещо в мен и остават там – да вдъхновяват, да мотивират, да критикуват, да нашепват. Думи съвършено неспециални, които обаче си намират някакво тайно и специално местенце.
И после хората си тръгват -също така непланувано и без обещания. Нито със сбогом, нито с довиждане.
И дори нямам сили и възможност да се учудя как така простички и ежедневни неща успяват да се превърнат в така вълнуващи срещи.

Мисля си… че най-големият дар, който може да направи човекът (на човека), е вдъхновението. Почти всичко останало го има в интернет – знания, уроци, информация, изкуство. Дори и части от вдъхновението. Но истинското, пламенното вдъхновение, това, което не ти дава да спиш – вярвам, че то е скрито само в топлото туптящо сърце на друг човек. То се дарява, не се продава. Най-ценен дар.   горе

Защо? Защо?

Искам да съм пак дете. Тогава въпросът „Защо?“ беше лесен. Обичах да се мотам около възрастните и да питам „Защо“. И винаги се намираше кой да ми обясни (макар в някой момент да ме сиктирдосваха, след стотното Защо).
А сега! Сега си виси моето „Защо“ в средата на нищото и никой не може да ми отговори   горе

Advertisements
 
има 1 коментар

Posted by на 30 октомври , 2013 in Размисли с поука

 

One response to “Страсти

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: