RSS

За увлеченията (ми)

31 Окт

В предишната тема бегло засегнах темата за увлеченията (ми). Защото да я напиша цялата, нямах сили – това е дълга, обширна тема и в нея имам повече въпроси, отколкото отговори

Първо, спрямо собствените ми правила дефинирам „увлечение“. Не казвам „влюбване“ – според мен това е много силна дума, която човек следва да използва в залеза на своя живот. Тогава, когато има по-ясна представа за обичта, любовта и страстта и бил ли е влюбен. „Увлечение“ дефинирам максимално широко като „(романтично) небезразличие към даден индивид от противоположния пол“.

И ще зачекна с големия ченгел първата си теза, за да хвърля повече светлина за моето разбиране за „увлечението“. Увлеченията често не са и сърдечни трепети към определен индивид. В множество случаи се оказват просто заблуда „хляб за гладния“. Когато дълго-дълго си желал нещо, накрая не е трудно да го проектираш и върху съвсем бегли носители. В тези случаи увлечението по идеала се проектира върху първия относително достоен обект. А затова, че всеки живее с някакви представи, очаквания, блянове, надежди – не стои въпрос. На момиченцата от малки им разказват за принца, който спасява принцесата, женят се и „заживели дълго и щастливо“. Не знам точно на какво учат мъжете, понеже по лични наблюдения там е по-тайнствен въпросът. Но нима това, че не се говори, означава, че те нямат мечти, копнежи, очаквания?!

И така…. мъжът/ жената мечта е…. (довършете изречението). Сигурна съм, че всеки може да изброи поне 5 качества, а някои си имат и цял списък. И в един прекрасен ден срещаме нов човек (от противоположния пол). Къде съзнателно, къде подсъзнателно почваме да го сравняваме със списъка. И от тук има два възможни изхода – човекът не отговаря на нашите изисквания. И тази история не е интересна – или го намразваме, или ни е безразличен. При вси положения – остава някакъв скучен случаен човек.

А когато се окаже, че отговаря… Тогава рано или късно психиката ни почва да ни играе номера. Тихичко ни кара да се възхищаваме на определени постъпки, думи, жестове. И от възхищението до увлечението крачката е малка. Нима съществува увлечение без възхищение?

И от тук има два изхода. И двата са интересни. Първият (смятам по-рядък) е обектът на увлечението да отвърне по някакъв начин. И сякаш още в него миг става по-скучен и безинтересен. (Освен ако не си изиграе хитро картите и да се направи още по-желан). Може би защото недостъпните неща са по-интересни, рядката „стока“ е по-скъпа. Или защото – както казах по-горе, малко след това настъпва Моментът, Осъзнаването – ама той не бил съвършен!? Не бил Принцът, и даже не бил принц. Започва виждането на нещата от друга страна, тръпката претръпва. И както казах, мисля, че това се случва после.

Изход 2 – обектът (се прави, че) не забелязва. И моят опит до тук подсказва, че тръпката изчезва малко след човека или след достатъчно дълго време (когато случките за възхищение са се поизчерпили и обектът отново минава в графата „обикновени хора“). Междувременно увлечението може да бъда много градивно или много деградивно. Ако човек се отдаде сляпо на своето увлечение, според мен ще се окаже деградивно. То може тотално да съсипе отношението между обекта и увлечения.

Но аз виждам и една друга страна – изключително градивна и полезна. Тя, естествено, изисква известно сдържане и старание да не се разваля комфорта на обекта, да се запазят максимално чисти отношения. Тогава защо не човек да се наслаждава на топлината, на увлечението си?! И може спокойно да превърне своето увлечение в мотиватор.

Чух обвинение по свой адрес, че съм влюбчива. Че от детската градина непрекъснато съм била влюбена в някого. Мммм, по-скоро не. Увлечена съм била, но истински влюбена – не мисля. Изпитвала съм и деградивно, самоубийствено увлечение. Изпитвала съм и градивно, мотивиращо и озаряващо. Откак ме открехнаха, че може да има и такова, се старая винаги да е такова. След като не мога да претъпя една емоция, която се осланя на възхищение, мога да се постарая да я заслужа. И това ми увлечение може да ме доведе до невиждани хоризонти. Кара ме сутрин да стана и да се постарая да бъда добра. Води ме през деня да градя и градя себе си, така че да го заслужа. Помага ми да внимавам в детайлите (пък било то и за един човек само), да помня информация. . И най-вече – да се старая да се докажа, да постигна повече, да бъда по-достойна, по-внимателна, по-добра. Още, и още, и още.

Аз бих оценила себе си като един по-скоро тъжен човек. Защото съм се впуснала в невъзможна надпревара със самата себе си. Много бързо всеки успех губи своя блясък и става норма. И за да съм щастлива, трябва да преследвам следващия. И следващия. И така нататък. А освен това, за да се насладя на своите си успехи, имам нуждата от одобрението на важните за мен хора.

Но Вселената не зарязва просто така хората. За баланс на тази моя „тъжна“ природата ми дарила моите увлечения. за да има какво да ме влече към следващия ми успех. За да мога да се наслаждавам. За да се боря и боря за нечие одобрение, докато ми стане излишно. Така че не ме съдете зарад моите увлечения – аз не мога да ги скрия, но няма да ги натрапвам. Ще ги използвам за гориво на моята машина, докато се разходят напълно. После кратък престой – и следващото. Къде ще му излезе края (и ще има ли такъв) – не зная. За собствено спокойствие тези дни размишлявам над една теория и ми се струва приемлива. Че всъщност тази загадка има решение – увлечението трябва да остане недостъпно, дори когато се предаде. Да ме остави да го „ловувам“, докато сам ме завоюва. Да ми даде храна за ума ми и малка похвала после. Все пак… най-еротичният орган в човека, това е умът му.

Та… какво исках да кажа с цялата тази дисертация:

  1. Увлеченията често са преувеличени. Да не се бъркат с влюбване. Те просто са проекция на един идеал върху един реален човек;
  2. Човек все пак не избира кога и по кого да се увлече – то става случайно и може би дори нежелано;
  3. Увлечението може да бъде и полезно, много полезно. То може да се окаже изключително градивно, ако се консумира като мотиватор;
Advertisements
 

2 responses to “За увлеченията (ми)

  1. Анонимен

    24 април , 2015 at 9:32 am

    „…случките за възхищение са се поизчерпили и обектът отново минава в графата „обикновени хора“…“

    Всъщност всички хора са обикновени. С всяка година всичко, което ни се е видяло необикновено, се оказва, че ще срещаме отново и отново. Ще настъпи момент, в който трудно ще се удивляваме. Този момент е неизбежен. Съпроводен е с помъдряване, търпение, благоразумие…

     

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: