RSS

Кутията на Пандора

14 Ноем

Току-що получих прозрение. Неволно няколко теми изпаднаха в синергия и ми подредиха едно парченце от пъзела. А именно – какво е разкатало България, че от първа да стане последна? Кое нещо е успяло толкова бързо да разврати обществото?; Кое нещо трябва да се промени в държавата, така щото да дръпнем напред?; и една тема, която така и не написах – за свободното време.Най-ярко се свързаха темите за разврата и за възпитанието. И като се замислих за възпитанието, си отговорих – премахването на бригадирския труд! Това е нещото, развратило България. И връщането му е нещото, което би могло да я оправи. 

Обосновавам: хората със свободно време запълват това време с глупости – с грешни помисли, бъркат се в чуждата работа, разнежват се. Преди има-няма 30 години времето на младите е било ангажирано с бригадите, бригадирския труд. И ето, изведнъж бригадите отпадат. Това време, предимно ваканционно, се оказва изведнъж свободно на младите. И те почват да търсят къде да го похарчат. Трудът, естествено, не е привлекателен. А характерната агресивна и бунтовническа природа на човека въобще не позволява на младите да се занимават с това, което току са отхвърлили – труд.

И каква е алтернативата? Кафенца, разходки, дискотеки. От дискотеките – чалга. От чалгата – разврат. Брънката с чалгата отдавна ми е известна. Но до сега не можех да си отговоря на въпроса какво се е сбъркало, че е отворило вратите на чалгата. И сега ми дойде „като гръм от ясно небе“. Дойде ми от една реплика, която си повтарях.

Та какво бих направила аз (ако бях управляващ), за да се подобри положението? Бих върнала онзи отвратителен, толков тежък и нехуманен обичай за детския и студентски труд. От детската градина, най-късно от първи клас. Да садят дръвчета, да боядисват, да подреждат, да чистят. Естествено съобразно възрастта и при съблюдаване на здравословното. За по-големите – да берат (плодове и зеленчуци), да копаят, да орат, да садят, да поливат. Да строят, да градят. А за най-добрите – най-тежък и разнороден труд. Ще кажете – трябва иначе, по-помалко и по-лек за награда. Не! Тежък и разнороден. За да подготви бъдещите управляващи.

Какви ползи виждам:

1. времето се уплътнява и младите няма да се чудят къде да се запилеят. Така развратът би имал съвсем малка възможност да се прокрадва и в доста по-ограничени граници (естествено, не живея с илюзията, че родителите ни не са се скатавали – не са клинчили от работа и не са се прикривали зад бараката за някоя целувка! Но къде-къде е това в сравнение с разголените млади, които се чифтосват почти върху танцувалните площи, нали?!);

2. ще се приучават на труд от малки. Един човек научили се на мързел и кучето научили се да яде ла*на…. отиде работата. Така няма да е стресово навлизането им в реалния живот след края на образованието. Няма да ги мързи, напротив – трябва да са свикнали да работят;

3. Когато сам сътвориш нещо, вече гледаш по-различно на него. А от там – по-различно и на труда на другите. Почваш повечко да се грижиш, да си по-внимателен;

4, Аз дълбоко вярвам, че човекът трябва да знае от къде идва хляба му. По две причини: 1. така ще се научи повече да го уважава и да го цени (малкото зрънце, което е поливано, пръскано и пазено. После обрано, изчистено. Смляно. Омесено. Изпечено – дори не мога да си го представя); 2. ще може винаги сам да си набави хляба. Ами ако, не дай си Боже, утре стане катаклизъм – какво ще ядем? Как ще си го приготвим? (Ще объркам държавата, но наскоро четох, че в Япония (май) имат точно такъв обичай – отглежда ли се оризът, всички са на нивата. Няма малки, няма големи, няма работещи, няма учещи – всички. Така се учат на уважение, на труд и на сплотеност. Затова японците са толкова напред);

5. Когато един човек знае „и 2, и 200“, е по-способен да управлява. Той е съпричастен към терзанията на хората. Но и освен това – по-добре ги разбира. Теоретичните знания са бошлаф работа. А когато вече веднъж си се докоснал до даден труд, до проблемите му, пò знаеш какъв е и какво може да се направи.

И като извадим всички позитиви, които видях, от идеалната ситуация, май се доближихме много до реалната… за жалост

Advertisements
 
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: