RSS

За изслушването и бързооборотната любов

14 Дек

Отивам на работа и си мисля (по-скоро се ядосвам) на общуването на повечето ми познати: „Тези младите са ужасни! Не изслушват, бе! Прекъсват те в средата на думата. Как се разбират двойките?(И си представям една двойка – мацката тръгва да казва нещо, а той я прекъсва и почва да плямпа). Та нали затова е любовта – за изслушването, за помагането, за взаимността и отзивчивоствта? (Мисълта ми се отклонява – „Имаха връзка 5 години и после се разделиха“ и даже към гордото „Аз съм имала дълги връзки – по 5-7 години“) .. Аха, ами да, и любовта е станала като евтина китайска бързооборотна стока – купуваш, ползваш, хвърляш. Залюбваш, чукаш, късаш. Прекрасните икономически принципи се прехвърлят върху всичко – скъсяване на жизнения цикъл, увеличаване на броя… Забързаният ни живот е унищожил всичко ценно – 2 минути внимание и стига толкова. Всичката информация, екшъните, бързите реклмани клипчета, огромното количество списания с картинки. Създават от човека консуматор – бързи и лесни храни, лесна работа, лесно пазаруване. Забавления, купони, чукане. А полезните храни, плодотворната работа и връзката със земята, очакването, отдаването, свързването на хората… те потъват в забвение под тежкото клеймо „комунизъм“. 

Вечерта взимам душ и се присещам за лакардията, че в края на живота ти е най-важно да има някой, който знае с колко лъжички захар пиеш чая си. „Харесах“ и „Споделих“ няколко пъти, но бегло и повърхностно. Нещо ми подсказваше, че е така. Сега се замислям и мисля – нали любовта е внимание, грижа към другия. Как се вписва това в бързооборотната ни любов? Как любимите ви хора обичат кафето си?  Или предпочитат чай? А кой е любимият им цвят? Зима или лято? Планина или море? Сега разбирам защо често-често ме заклеймяват за „флиртаджийка“, „свалячка“ и не знам още какво. А някои хора се блъскат във вратата на хладилника, но след това я затварят. И си оставят яденето вътре, въпреки че очевидно е изключен. От подмяната на ценностите ме наляга тъга и (за пореден път) носталгия по нещо, което е било преди мен.

Но… това са лесни истини – не е трудно да се забележат. Трудно ми е само да си отговоря на въпроса защо продължавам да се впечатлявам и да им се вързвам?!?

Advertisements
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: