RSS

Да имаш или да бъдеш между мъжа и жената

08 Ян

Помните ли – преди време споменах, че мразя да класифицирам отношенията между хората и да ги наричам с имена. Ами… забравете го (в рамките на тази статия). В по-долните редове възнамерявам да разчопля отношенията мъж-жена, без да разглеждам всички възможни отсенки и разновидности, а само тези, които смятам за основни. Защо ще си го позволя? Защото смятам, че разграничаването (макар и различно от моето) и осмислянето в дълбочина на разновидностите отношения е важно за изграждането на една (по-)добра връзка. Нещо повече – намирам го за основополагащо.

Забележка: Вероятно след време тези идеи ще претърпят развитие. Те се родиха в общуване и много ще се радвам на дискусия, която да доведе до развитието им

Забележка 2: Ще се постарая да обясня какво влагам във всяко едно понятие и след това да го използвам свободно в размислите си. Моля, нека не се набляга на думите, които избирам, а на идеите зад тях.

Още не мога да отговаря за себе си дали може да съществува „чисто приятелство“ между мъж и жена. Повече клионя към това, че хормоните пречат на съществуването на такива отношения. Какъвто и да е отговорът, този въпрос го оставям настрани и надолу разглеждам само случаите, в които е ясно, че не са „приятели“.

Основните видове връзка, които съм срещала, бих класифицирала така:

1. Връзка – отношения, които се изграждат на база някаква или някакви ценности. Най-често за такава се взима любовта (разглеждам максимално широко това понятие и оставям всеки да го разбира според собствените си схващания. Аз лично намирам любовта за заблуда и илюзия, но това в друга тема… евентуално), обичта (да не се бъркат!), уважението, приятелството, разбирателството… По-надолу ще разгледам подробно точно този тип отношения.

2. Просто секс – и двете страни встъпват в тези отношения с идеята да имат само креватни ангажименти. Срещите са в „леглото“, в страни от това се поддържат бегли или никакви отношения. Тези отношения мога да осъждам само от гледната точка на личните си предпочитания, но докато и за двете страни е просто секс (без ангажименти и без чувства) не намирам нищо лошо – задоволяване на нужди. Нещо като храненето – можеш и сам, ама е по-хубаво да обядваш с някого.

Казусът „приятели с привилегии“ ми е трудно да го разгледам и разгранича – според мен той е нещо средно между просто секс и връзка.Тези отношения са доста сложни според мен, защото никога не се знае колко във връзката е приятелство, колко секси и няма ли още нещо. Намирам за вероятно да започва с просто секс и завършва с връзка.

3. Уродливото нещо – отношения, градени на принципа „По-добре с някого (който и да е), отколкото сам„. Очевидно не одобрявам. За мен това е един от най-най-лошите варианти (все пак съм привърженик на „По-добре сам, отколкото с кого да е“. При тези отношения липсват ценности или не са основополагащи. Една или двете страни влага някакви емоции, очаквания. Тези връзки се градят единствено на базата на страха (от самотата, от промяната) и се хранят от него. Най-лошото, което виждам в тях, е лишаването на страните от възможности, създаването на грешни впечатления. Страните не са доволни от отношенията, но ги поддържат (нямам дума – представих си един полуумрял полуразложен човек, който всеки ден бива полусъживяван и каран да извършва ежедневните си действия. Затова ги наричам и уродливи този тип отношения). Ценностите се заменят с техните противоположности (често ревност, дебнене, скандали, изнервяне). Страните симулират щастие и се самоубеждават, че са щастливи, докато са крайно нещастни и неудовлетворени. Намирам този дисонанс за смъртоносно деградивен – той погубва личността и психиката. Вместо устрем към съграждане и надграждане, към хармония, към възможности, всички усилия се насочват към поддържане на самовнушенията и тяхната демонстрация.

4. Партньорство – непълноценна връзка. Може би нещо като приятели с привилегии. Договорка между страните за симулация на връзка, докато тази връзка е взаимоизгодна и за двете страни. За разлика от приятели с привилегии в нея сексът не е основополагащ. „Лепилото“ на тези отношения е взаимната изгода – извличане на максимална краткосрочна изгода при липсата на по-добра алтернатива. Може да нанесе негативни последици в дългосрочен план – едната или двете страни да заложат дългосрочни цели и да пропуснат по-добри възможности. Т.е. рискът е предимно една от страните да се подведе, че това е пълноценна връзка и да остане след време сам(а). Не съм сигурна дали такива отношения реално съществуват, защото изискват много интелект и самопознание и от двете страни. Но определено поставям в тази категория казуса „Ако до хх години сме сами, ще си направим дете“. 

Оставям настрани случаите уродливото нещо, просто секс и партньорство С горните редове изчерпах основното, което исках да кажа за тях. А освен това според мен те са аномалии. Надолу ще разгледам случая връзка, като го разбия на още 4 подвида. От тях отново намирам 3 за аномалии и само 1 за градивен. Признакът на разделение е кой е водещият партньор.

1. Ти  – присъствието и личността на партньора са жизненоважни. Самият аз се обезличава и се поставя на второ място.  Аз съобразява времето си с ти, подчинява се на неговите желания, поставя себе си в услуга на партньора. Такива личности най-често виждат края на връзката като край и на самите себе си, използват репликата „Ако ме напусне, ще умра“. Аномалията в случая е саможертвата, доброволното зачеркване на себе си, на собствените си потребности. Вредата носи аз, като той няма личен живот и е изцяло подвластен на Ти. Поради липсата на собствен живот, собствени желания и стремежи, е деградивен за самия себе си. На второ място е вреден и за Ти, защото е вероятно ти да свикне с присъствието на аз, да бъде обхванат от мързел и да се изгради в крайна сметка зависимост от присъствието на аз, който върши всичко. От друга страна, поведението на аз може да бъде обсебващо за ти,който иска да има собствен живот. С времето ти се опитва да се освободи от хватката на аз и да има собствен живот – връзката се разпада; 

Всъщност в този случай връзка не съществува, тъй като тя е изградена от единия партньор (ти) и неговата „сянка“.

2. Аз – егоистично съблюдаване единствено и само на собствените нужди и пренебрегване на другия. Тук връзка на практика отново не съществува – има едно самовлюбено и самодостатъчно аз и едно излишно ти. Не си спомням да съм наблюдавала пряко такива отношения. Смятам, че те непременно ще бъдат пагубни за ти – той се превръща в роб и бива заличаван. Поставят се на изпитание търпението и отзивчивостта му. На ти му се налага да слуша непрестанните тиради на аз, да изпълнява желанията му, да забрави за собствения си живот и потребности. Деградивно най-вече за ти, който остава без собствен живот. Аз живее в собствен свят още преди началото за връзката.

3. Ние – двете страни престават да съществуват индивидуално и остават да съществуват само заедно. Правят всичко заедно – излизат, имат само общи приятели, „не могат да живеят един без друг“. Аномалията е, че макар да се получава „нещо ново“, всъщност има обезличаване и на двете страни. Те престават да съществуват поотделно като личности. Деградивно е до толкова, доколкото общите стремежи и отговорност често са ничии стремежи и отговорност. Двойката изпада в някакво блажено статично положение, почти откъсната от реалния свят. Не се обогатява или го прави трудно. Не открива нови неща (понеже те взаимно са си достатъчни, а и трудно се калибрират – все пак е по-лесно всеки сам да организира графика си и двама човека поотделно имат два пъти повече време, отколкото двама човека заедно). Такива двойки лесно се разпознават като на мероприятия не се откъсват един от друг, поведението им е бегло сдържано;

Характерното между тези три аномалии е, че страните се нуждаят една от друга за да съществуват. Независимо във връзка или без, те са доста обезличени. Очакват другия да им даде нещо, да оправи живота им, да ги научи, да ги поведе и не умеят сами да извършват съответните дейности.

4. Аз, ти и ние – смятам това за най-зрялата, градивна и устойчива форма на връзка (според мен). В нея двата индивида продължават да съществуват като две отделни личности. Те споделят общи неща – посещават общи събития, отглеждат  заедно децата си, помагат си, обичат се, вярват си (и други или част от изброените). Но двете личности продължават да водят и самостоятелни собствени животи. Те имат мечти и ги преследват (а взаимно се подкрепят като партньори). Смятам, че такава връзка се изгражда от зрели и интелигентни индивиди. Всеки от тях е намерил себе си и е станал наясно със себе си преди да встъпи във връзката. Не очаква тя да му оправи живота или да го запълни. Всеки е пълноценен сам за себе си и полезен за връзката. Страните не искат да „вземат“, да имат, а да си дадат, те искат да бъдат. В компания тези двойки се отличават със сдържаност (бегли жестове, физически двете страни се покриват, а бегло докосват – аз, ти и ние) като изпъква всеки един от двамата.

В заключение: искам да кажа, че има голяма разлика между „Искам да срещна човека, който ще ме цени и обича, ще вижда мен самия“ и „Искам да бъда добър партньор, да си помагаме и да градим заедно“. В първия случай човекът чака нещо или някого, за да живее и това най-често е пагубно. Иска да има. Във втория – той вече живее самостоятелно, изградил се е и е готов да споделя. Иска да бъде. Искам да кажа, че човек трябва да се научи да бъде първо себе си, за да даде най-големи шансове на връзката си. Но… всъщност нищо ново, нали?

За написването на тази статия бяха ключови един цитат на Хорхе Букай (1), един на Ерих Фром (2) (Благодаря на Кремена Станилов) и един разговор.:

(1):

Вярвам, че една двойка не е съставена от двама души, нито е едно цяло, а три различни индивида: той, тя и двойката.

Някои двойки осъществяват съжителство, основано на тезата за двойката като едно цяло: ходят навсякъде заедно, имат една и съща професия, приятелите им също са двойки, всичко е в единение. Всичко! И всичко тръгва на зле, когато установят, че не се произвеждат тоалетни с две седалки. Краят идва, когато единият от двамата (най-често с помощта на терапия) установи, че е изчезнал като личност, и реши да възвърне индивидуалността си.

(..)

В началото съм аз, със себе си,

после идваш ти…

Приближавам се и казвам нещо,

и те докосвам, слушам, вдъхвам…

Двама сме.

Още повече се приближавам и те чувствам,

сливаме се, ставаме едно,

и ти оставаш ти, а аз оставам аз —

сега сме общо трима,

и тримата вибрираме с еднаква честота…

Когато сме трима,

имам моите и твоите ръце,

и две усти,

и пенис, и вагина,

и моята брада, и твоите гърди,

и оргазмът ми е троен —

твоят, моят, нашият…

Прекрасно е,

така прекрасно е,

когато ти и аз се любим.

И сега като гледам…. май просто повторих Хорхе :(

(2):

„Съществува забележителна поговорка: „Всеки иска да има приятел, но не всеки иска да бъде такъв“. Сега, ние все повече искаме да „имаме“. „Искам дете“ вместо „искам да бъда майка“, „искам да имам съпруг“ вместо „искам да бъда съпруга“ и т.н. Зад тези тънкости на езика стои отношението на човека към живота, неговия девиз: или аз за някого, или някой за мен… В своето желание да имаме, ние проваляме живота си, разбиваме сърцето си, и страдаме от самота. На искащият да притежава винаги ще му бъде малко, това което има. Малко пари, малко власт, само една жена, малко приятели, малко радост, малко сам за себе си. Потребителят, няма собствена същност, състои се от това, което притежава.“ – Ерих Фром

Advertisements
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: