Пазете егото

Напоследък се старая да казвам само важни(те) неща. И сега ще кажа едно такова. Най-важният урок, който научих от последната прочетена книга – пазете егото на събеседника си!!! В книгата има доста интересни и полезни хитринки, но лайтмотивът – застъпван последователно и някак встрани от основната тема – „Пазете егото на събеседника си. Не го ли  направите, ще предизвикате у него неизличими неприятни емоции“. 

Логично, нали? И толкова просто! Е, да, ама някои хора проявяват изключителна дарба в нарушаване на това правило. Казвам го от личен опит. Защото нищо не боли така, както настъпеното его. Нито счупен крайник (предполагам), нито изместен (който боли последователно, с тъпа и постоянна болка, която се проявява в най-хубавите моменти), нито дори загубата на нещо ценно (в този случай болката е мигновена, остра и с времето отшумява).

Отврата от нараненото его също е мигновен, много остър, но не отшумява. Напротив – при всяка среща с причинителя (и не само – във всяка ситуация, която напомня за случилото се) се завръща отново и отново, и отново. И е способен да предизвика омраза не само към причинителя, но и към преките или косвените виновници.

Ако кажете на някого, че е специален, гледайте да не разбере, че сте го казали и на всички останали. Ако се гордее с постижение, не го попарвайте с „Е, всички мои познати го правят“.

Да, афектирана съм, емоционирана (доминиращи емоции пред почти итсъстващия разум). Бясна! Дори не знам какво изпитвам. Ако щете ми вярвайте – няма човек, комуто ще простя, че ми е настъпил егото 2 пъти за няма и 3 месеца!!

Аз често правя грешки в общуването. И не малкото литература, която чета, не ме спасява. Но ако има нещо непростимо – то е потъпкването на чуждото его.

Книгата: Изкуството на общуването; 96 малки хитринки за печелене на симпатии