RSS

Ловеч – реабилитиран

25 Юни

Казват, че е важно с кого/ в каква компания ще се напиеш първия път. Защото като не си знаеш мярката, е хубаво да има кой да те прибере. Това, което не казват, е, че ако изпитваш не срам, а желание да се повтори, значи си избрал правилната компания. 

Напих се, защото разбрах нещо. Разбрах, че душата е като тялото – понякога се наранява и има нужда от мехлеми и да поболи, за да мине. И че също като тялото, не е хубаво да се наранява, но по-важното е да не губиш урока и да се научиш да я (душата) пазиш.

Защото разбрах, че кръшното, вито българско хоро е като хубавата вита българска баница – има много начала и много краища, но няма Начало и Край. Че баницата е хубава, когато е тлъстичка, но не блудкава и хорото е добро, когато всеки играе, както може, но без да се дуе. Че най-прекрасно чувство е да видиш цяла зала хора, хваната на хоро – и кажи-речи няма къде да се разминеш. И там те учат, държат те за ръка, помагат ти и те водят, докато сам успееш. И никой никого не изоставя. А първеницте са истински красиви в своя танц – по-хубав от българския народен танц не съм виждала.

Защото разбрах, че да си щастлив е избор за състояние на духа, а не обстоятелство. Че не другите ме правят нещастна, а собствените ми страх и слабост (и отказ да опитам и да съм щастлива).

Избрах и реших да се напия, защото разбрах, че младостта е времето на опитите и грешките. И защото разбрах, че е по-хубаво да се напиеш от хубаво в добра компания, отколкото сам от мъка. Защото малките неща правят големите спомени.

Напих се не за да спре да ми пука, а защото вече не ми пукаше. Защото казват, че ако живееш всеки ден като последен, все някога ще се окажеш прав. И по-добре тогава да не съжаляваш.

Защото разбрах, че кръвта вода не става и това, което е текло, пак ще тече (в моя случай – закодирания от предците ми дълбоко в гените ми български народен танц).

И защото „българската жена е мъж на място“ :).

И ако миналата година бях тъжна и неподготвена в социално отношение (но подкована до увереност с представянето), то тази година в Ловеч бях зле подготвена за официалната част, но избрах да съм уверена и да се забавлявам в тържествената. И ако трябва да избера кое да се повтори… е, то е ясно :). След като трети ден съм „още там“ и с моята весела, задружна компания

 

Дописано: Знаете ли… това, което не ви разказах, е за най-силната емоция. В малката църква във Вароша. Влезнах, запалих свещички, прекръстих се – както обикновено. И а-ха да изляза, нещо ме накара да седна. И тогава Го видях – най-прекрасния стенопис. Гледах го, напълно неспособна да извърна очи. Стенописът беше на Св. Георги и Св. Димитър. С топли, живи бои. Църквите никога не са ме впечатлявали, камо ли стенописите. Но от този не можех да откъсна очи. Никога не съм виждала подобен стенопис. Двамата Светци – на коне. Застанали (!) един до друг – рамо до рамо. Св. Георги пронизал змея, а св. Димитър – човек. Св. Георги пред св. Димитър. Рамо до рамо – това ме впечатли най-много. Никога не съм виждала светци рамо до рамо – сякаш заедно в борбата със злото

Advertisements
 
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: