RSS

Хисаря

16 Авг

Понякога поемаме на далечно пътешествие и нуждата да избягаме е едва втора, вторична причина. Истинската, първична причина е да видим кой ще ни последва, кой ще ни потърси, кой ще ни придружи в далечното пътешествие. Този акт е изпълнен с тъга, с колебание, с липсата на вяра в себе си и в околните, и освен това с искане, с очакване, с надежда. Човек се завръща или с истински верни приятели, или с много ценен урок. И в двата случая – по-силен и по-мъдър от преди.

Тръгнах към Хисаря с топлия спомен за моето Его-пътешествие в Гърция. Напълних куфара с книги, сложих малко дрехи и „дим-дим-дим да ме няма“. Тръгнах, водена от физическа и емоционална болка. Когато човек е силно изморен (и под човек имам предвид себе си, не съм сигурна за другите), всичко е ужасно – всичко ми се струва гадно, демонично, изпиващо и съсипващо. Поех на неочаквано дълъг път към близка дестинация – Хисаря и себе си. Тръгнах, за да се избавя от болката, да си почина и да потърся себе си в тишината и усамотението.

Хисаря е малко градче, можеш да го обиколиш пеша за по-малко от 2 часа. Лежи върху старинния римски град Диоклецианополис. Целият център е обграден от античната римска крепостна стена и изпъстрен с останките от римски постройки. Обсипан е с паркове и зеленина. От градчето лъха на спокойствие, природа и история – прекрасно място да се спреш физически, когато си се изгубил в себе си. Прекрасно място да потърсиш, да намериш, да отпочинеш.

Санаториумът – стара соц постройка с всичките ѝ предимства и недостатъци. Когато я видях в първия момент, изпитах ужас и отчаяние. Отвсякъде лъхаше на старо и на болница. Освен от огромната зелена градина, където се „скрих“. Когато се наложи да отида на вечеря в стола, стана още по-зле. Старата и далеч нелъскава соц. обстановка се обогати със стотина непознати. Повечето (видимо) болни. И острата, прорязваща миризма на оцет. Когато на втория ден свикнах с обстановката, вече не ми се виждаше толкова стара, ужасна и заплашителна. Всъщност хората доста са се постарали да го направят колкото се може приветливо място – пребоядисано, с нови легла и с общи канапета на всеки етаж, огледала и безжичен интернет. Оприличих го на общежитието с прословутия в София „Стол 4“. А след това дори на някакъв стар морски хотел от детските ми спомени. И се почувствах приятно.

И започнах своето пътешествие. В две противоположни посоки – навътре към себе си и навън към хората.

Научих, че има само две истински пътувания (останалото е само преместване на тялото от една точка в друга) – пътуването към себе си и пътуването към другия. Да намериш себе си – да познаеш, признаеш, приемеш и победиш своите слабости и криви черти на характера, да надхвърлиш всичко, което възпрепятства духа. А пътуването към другия е да познаеш ближния с неговите радости и болки, позитивни и негативни черти, да го приемеш и да го обикнеш. Да намериш общ език, чрез който да се разберете, да научиш какво иска, какво очаква и за какво мечтае. Тези пътешествия са винаги трудни и човек рядко поема по тях.

„Изток, запад, юг, север – все едно. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.“ (Любов – Елиф Шафак)

Малко изводи:

– там (на чуждо място, на почивка) ми беше лесно да чета, да почивам и да търся себе си, защото това е единственото и основно занимание (и лесно се връщат всички апетити – за храна, за разходки, за хора, за секс). В София се разкъсвам между работа, танци, йога, домакински задължения, разни хора, които искат да ме виждат (или аз искам да ги виждам или и двете), и разни неща, които трябва да свърша (масажи, чистене, пазаруване, подреждане). Там (на другото място) разполагам с грубо 15 часа за себе си. Тук (в София) нямам и 5-6 часа;
– четенето все пак е въпрос и на възможност (освен на избор) . Тук се прибирам от работа и вече съм изморена. Енергията ми за деня е отишла в решаване на чужди (разбирай служебни) въпроси и проблеми. В Хисаря мозъкът ми е обременен само от книгата. В София работата го е изпила преди края на работния ден;

– занимавам се с глупости, които не вършат работа от сорта на „Не-знам-си-колко неща за нещо си“. Изчела съм дузина, ефект нулев. А дори и да ги гледаш само, отнема часове. Там прочетох само Любов и беше къде-къде по-полезно.

– затварянето в къщи за „почивка“ никога не е отговорът. Пътуването предоставя повече възможности. Затварянето вкъщи предразполага към мързел и губене на време. Докато самото движение мотивира.

– затварянето в порочен кръг от емоции не води до нищо добро. Разговорът с хората, откритото споделяне на всички терзания е освобождаващо. Тогава каквото било – било, забравяш и продължаваш напред. А ако го оставиш в себе си, то цикли и цикли и те човърка и не ти дава мира;

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 16 август , 2014 in Пътеписи

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: