RSS

Турция

15 Окт

Турция… тази история мога да разкажа по доста начини – хронологично или леко хаотично, по най-ярките спомени, от красивата и от грозната страна, изчерпателно и кратко. Турция беше мечта – близка и далечна, позната и тайнствена. И пак така остана – докоснах се леко до нея, без да я позная напълно.

Когато се събудих, Турция беше Гърция – пътувах по непознат път. Бях на „върха на света“, обградена от маслинови дръвчета и виждах морския залив. Предполагам така изглежда Рая – синьо-зелен и спокоен.

През Октомври слънцето в Турция напича леко и внимателното. Топло е, но не задушно. Водата е солена до бяло и парещо (най-вече на очите). Плажът беше чист и спокоен. А най-вълнуващото са хората, които ти се усмихват, шегуват се и те поздравяват най-радушно с „комши“. Любопитен е езикът, странни са пътищата (и най-вече начинът на движение), симпатични са ниските китни къщички с външни вити стълби и тераси на покрива. Всичко, което видях, беше лъскаво и очарователно, направено с мерак и старание

Най-великолепното

Ефес. Величието на Ефес не може да се разкаже с думи – то трябва да се почувства. Трябва да усетиш колко нищожен си със своите метър и половина – два на фона на амфитеатъра за 25 000 души. Да стъпиш на арената и да погледнеш отдолу. После да се качиш на най-високите достъпни стълби и да видиш арената, да послушаш хората. „Да си представиш как 25 000 човека викат за кръв“. Да минеш през тунела, през който са излизали бойците – малък и тъмен. Да извървиш всички улици – за повече от 3 часа. Да застанеш до величествената порта на библиотеката, голяма колкото 2-3-етажна сграда. И изящно изваяна. Да разгледаш внимателно подредената мозайка. Да видиш тоалетните, кухните, баните, стаите за удоволствия и изтезания, каналите… Ефес е огромен, древен и съвършено реалистичен (запазен или реставриран). Връща те доста години преди Христа и ти изпива силите, докато се разкрива пред очите – стъпка по стъпка. (Всъщност едно от най-внушителните места е макета – когато стигнеш и го разгледаш, каталясал от умора, и констатираш, че не си видял и половината още).

Най-красивото

Керамик фактори. Макар Ефес да беше величествен и впечатляващ, най-красивата картина от Турция видях в малка тъмна стаичка. Тя се намираше в ателие магазин за ръчно рисувана керамика. В магазина имаше всичко – чаши за чай, огледалца, чинии, малки фигурки и сувенири, шахове и табли… Там беше и малката стаичка. На пръв поглед, тя е обособено малко помещение, в което са подредени сувенири – изрисувани в пъстри цветове и багри. А когато дръпнеш тъмната завеса и загасиш лампата, започва магията. Чиниите и сувенирите изчезват и от всякъде – от трите страни и на всякаква височина – те обграждат светещи във фосфорен цвят пейзажи и танцуващи дервиши. В този момент дори аз повярвах в романтиката – всичко изчезва (най-вече околния свят) и остава рисуваната красота, която е излязла из под ръцете на старите опитни майстори. Само едно сувенирче надали би било нещо особено. Но в него момент те са навсякъде – десетки танцуващи дервиши с развети поли и високи шапки.

Най-приятното

Най-приятният миг, онзи момент на пълно блаженство, в който разбираш думи като „нирвана“, „айляк“ и „маняна“ дойде след 10 часа обикаляне из Измир. Тогава усещаш как краката ти тупкат в обувките, пейзажът се слива пред очите и цялото тяло крещи „Почивка“. Тогава седнахме на малко крайморско кафене – през улицата е морето. На развален турско-английски и с много ръкомахане поръчваме турски чай (2-3 чая могат да вдигнат и мъртвец от гроба!) и наргиле. Отпуснах се в мекия стол, завих се с памучното одеяло и отпих от горещия чай. Сякаш още с първата глътка живецът се завръща в тялото. Бавно – клетка по клетка. Интернетът е стабилен и успявам да съобщя, че съм жива, здрава и добре. И когато ми се струваше, че не може да бъде по-добре, дойде наргилето (с дъх на ягода). Огромно наргиле с голям облечен маркуч/ шнур. Красиво е. Вдъхнах бавно и издишах. Ароматът е сладък, но не е натрапчив. Напълно отсъства горчивия тютюнев привкус, който имат наргилетата в България (които съм пушила). Димът е някак съвсем лек и деликатен, не тормози дробовете и гърлото. Усещам лекото бълбучкане на наргилето някъде далече. Вдишвам отново, затварям очи и се заслушвам в балончетата. Ето това беше моята нирвана.

Най-ласкавото

Най-ласкавото е отношението на хората (особено към нас – туристите от България). Макар за тях да беше очевидно странно жена с такова поведение (тръгнала с мъжка компания и определено не със смирено и примирено поведение – напротив, доста еманципирано), отнасяха се към всички ни с хумор и внимание. Не те гледат все едно им причиняваш болка, като трябва да си свършат работата, не ти отвръщат (нито с поглед, нито с думи) „това не е моя работа“. Аз, жената, чужденката, която знаеше само няколко думи на турски, изпитвах чувство на удоволствие и блаженство да общувам с тях – турците. Те ни обграждаха с най-голямото си внимание, пускаха шеги при всеки удобен случай, търсеха начин да се сближат с нас и да ни засвидетелстват уважение („ооо, комши“, „Добър ден, как сте“, „Како си брат“ – понякога бъркаха със сръбския, но това е маловажно), да ни помогнат и да ни накарат да се чувстваме добре. А за безплатните чайове (след края на вечерята, когато си платил сметката и в България тактично те поглеждат да се изнасяш и да не заемаш масата), за разядките, за отстъпките – въобще няма да споменавам.

Най-интересното

Най-интересното място в Турция за мен беше чаршията в Кушадъсъ (предполагам, че беше чаршията). Там цялата главна улица, всяка нейна пресечка и всяка пресечка на всяка пресечка е място за търговия. Търговците стоят пред магазините и те приканят да влезеш. Изложи ли са най-различни стоки – чай, дрехи, обувки, традиционни костюми за ориенталски танци, килими…. В общи линии – каквото се сети човек. От всякъде де приканват и примамват с различни отстъпки. И там, в цялата пъстрота, се намират и шивачките на килими – седнали на малки столове до тъкачните станове направо на улицата. Броят нишките, правят възел и със сръчно движение отрязват конеца. Интересно е как от ръцете им излизат невероятни красоти – най-различни пъстри килими, с различни шарки и цветове – някои са пъстри, други в жълто, златисто и черно, в червено, синьо и кафяво – най-най-различни.

Турция… най-лошото беше краткото време, с което разполагахме. Надявам се и мечтая Турция да е тема с продължение

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 15 октомври , 2014 in Пътеписи

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: