RSS

Защо вървим към по-зле – или история с един трол

01 Ноем

Днес попаднах на интернет трол. За да съм по-точна – някакъв интернет трол е намерил скромното ми и непретенциозно блогче и е решил, че трябва да коментира. Отделих известно време в умуване как да го игнорирам и накажа (понеже тези тролове търсят само едно – внимание). После реших да напиша статия – ето трите минути слава на перхидролената кифла, която реши, че трябва да се занимава с мен. Защото този коментар показва повечето от туморните образования в нашето общество – идеален пример за простащината, дебилизма, злобата и най-вече – комплексарщината, които се разстилат с невероятна сила в нашето малко общество. Ето и коментара (без промени):

03.09.2013 23:08 Таксито ми е на паркинга. Денят стремглаво върви към …

миличка …ктел …както го наричаш е автогара на бългРСКИ ЕЗИК….а и името е ЕЛПИДА -НАДЕЖДА …ГОРКИЧКАТА МИ ..НЕВЕЖА СИ В ИЗРАЗИТЕ СИ …

1. Малодушие, злоба и комплексарщината – това е първото, което ме възмути в коментара. Виждала съм го много и много пъти. Има го под почти всяка статия, която съществува в интернет – тъп и злобен коментар, с който някой избива комплекси за малоценност/ величие. Възмути ме фактът, че някой може да прекара време да чете нещо САМО за да се изкаже злобно и заядливо и да ти обясни колко си тъп всъщност. Без въобще да помисля, че авторът е вложил труд в писанието и без коментарът да е градивен по някакъв начин. Без да оцени стойността на написаното – четат просто за да намерят за какво да се заядат. И ако не намерят, пак ти обясняват колко си тъп.

1.1 Комплесарщината

За мен това е един от най-ужасните тумори, типичен в българското общество. Намира се най-вече на най-ниските и средни нива в социалната пирамида. Може да се опише и с „Пази Боже сляпо да прогледа“. Хората, потиснати от собствената си простотия, простащина и ограниченост (интелектуална, социална, житейска) се опитват да компенсират липсата си на житейски успехи като непрекъснато се „доказват“ и непрекъснато „доказват“ колко много са постигнали и как останалите са под тях. Как те са станали най-великите. Новобогаташи, „мениджъри“ и обикновени простаци – те умират да парадират с това колко са велики. Отличителни символи: ланци, лъскави дрешки и парцалки, скъпи коли и най-вече – празни тикви. Характерна реплика „Ти кой си, че да ми казваш на мене….“. На по-високите нива в социалната пирамида (говоря най-вече интелектуална) хората прегръщат в по-голяма степен идеята за „Аз знам, че нищо не знам“, те се стараят да се учат и непрекъснато да се усъвършенстват. Това отсъства при типичната комплексарщина. Защо я смятам за толкова  сериозен тумор? Защото пречи на човешкото развитие и на обществото.

1.2 Злобата

Не по-малко ужасен тумор. Целият свят малко по малко започва да се обръща към доброто, стреми се да забелязва хубавото, да кара хората да се чувстват добре. Само ние гледаме лайната и замерваме останалите с тях. Няма значение размера – може някой да е сторил за 1000 пари добро и за 0,001 нещо да не е както трябва – ние, българите, ще се захванем за това 0,001 и ще започнем да сипем злъч, вместо да поздравим за доброто. Може би затова заслужаваме да умираме като кучета – без да има кой да ни подаде ръка.

2. Силни думи, слаби аргументи – всъщност характерно аргументи липсват. Думите са „силни“, изпъстрени с епитети като „тъп“, „невеж“ и съществителни „глупак“, „идиот“. Но под тези думи не стои нищо. Ако например аз трябваше да напиша този коментар, задължително щях да сложа препратка към сайта или някакъв друг източник, който потвърждава думите ми (за уважаемите читатели: аз проверих – както преди, така и сега, автобусите се казват Ктел – вж. тук и тук). Всяко едно твърдение в този живот подлежи на проверка. И „трябва да е така“ нито е гарант, нито е основание нещата да са по определен начин..

3. Опростачването на езика и фамилиарничането – типично характерно при по-младото поколение. Защо е проблем? Поради две причини – първо, вие какво разбрахте от горния коментар? Аз лично – нищо. „Ктел както го наричаш е автогара на български език“. Ъмммм, а на английски вече е самолет ли? Или на гръцки може би е влак? (P.S. Утрото е по-мъдро от вечерта – осъзнах какво означава това изречение :)). Няма да споменавам правописните, пунктуационни грешки и ужасната граматика. И втората, по-съществената причина – опростачването на езика води до опростачване на живота. Когато езикът на даден човек се разпусне, той самият се деморализира. Както съм казвала вече в предишна статия (и това не е мое твърдение), думите, които използваме, езикът ни – те моделират света ни.

Колкото до фамилиарничането – същото като опростачването. Не случайно едно време са си говорили на „Вие“ – за да си засвидетелстват уважение, да покажат и утвърдят ценности. Които в нашето общество липсват или са на изчезване. Хората, с които говорим, които ни обслужват – са също хора. Работата, която извършват, е работа – не е срамна и ние трябва да ги уважаваме. За да живеем в по-добър свят всички.

Тъжно ми е, че тези тролове се множат и се размножават. „Възпитават“ деца. И внуци. И… гледайте Идиокрация. За мен правото да отгледаш дете е свещено, но все пак ми се струва, че вазектомията и женската стерилизация трябва да са законни и да се налагат на някои хора…

Advertisements
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: