RSS

Италия е красива, българинът – прост

12 Февр

От малкото страни, в които съм била, Италия е най-красивата (Гърция е райско кътче, Албания е противоречива и загадъчна, Турция е екзотична и мистериозна, Македония е българска, но Италия е красивата). В Италия от всеки балкон, от всяка къща, от всяка малка уличка, от всеки ъгъл на огромните площади, от стените на замъците и арените – отвсякъде струи красота и древност. Дори грозните „социалистически“ блокове крият в себе си красота в „пасажите“, в които са подредени, и симетричните структури. Беден ми е речникът, за да ви разкажа за красотата ѝ.

Още с влизането в страната се опитах да потвърдя или опровергая детския спомен за прекрасните огромни пътища, големите някак особени полета и малките къщички насред нищото. И с удоволствие установих, че си спомням правилно. Също и големите площади със старинната архитектура. Древните цивилизации са оставили своя неизменен отпечатък върху лика на Италия. Накъдето и да погледнеш, лъха на изпитана култура, на класа. Всички туристически обекти са изключително добре съхранени и/или реставрирани – връщат те много десетки години назад. Когато стъпиш в Италия, се пренасяш няколко века назад, във време на дукове и баронеси. Не мога да опиша какво ме плени толкова в сградите на Италия. Но… заставаш пред нея – а ти си нищожен до огромните ѝ размери, поглеждаш я, разтапяш се в нея и усетиш полъха на величието, на цивилизацията, на историята. Що се отнася до по-новите постройки, мога ясно да кажа какво ме очарова – малките, кокетни балкончета, „разхвърляни“ по сградите и от всяко едно виси зелено растение, дърветата по покривите, щорите в еднакъв цвят (еднакъв помежду си и с цвета на сградата), киприте фасади в топли, ярки цветове.

В Милано най-очарователни за мен бяха най-старият МОЛ в Европа и катедралата Duomo. И двете постройки внушават просперитет и величие, макар по крайно различни начини. МОЛът е огромна, лъскава сграда, с високи обли стъклени куполи. На един етаж е, но таваните са високи като за 2-3 етажа. Цялата е в цвят на злато и с изписани стени. А подът – фино редена изящна мозайка. Ако трябва да се съди само по тази сграда, то Италия сигурно е притежавала половината световни богатства по това време.

Катедралата Duomo значително се различава. Изградена от камък, тя е с дори по-внушително размери и от МОЛа – наложи ми се да се отдалеча в противоположния край на площада, за да мога да я снимам. Фасадата е едноцветна, от светъл камък. С множество кули и гравюри – сякаш по цялата сграда няма едно равно местенце. От хладната ѝ външност струят религиозна сдържаност и величие.

Венеция, от своя страна, е съвсем различна. Пешеходните улички на този водна перла са широки по човек и половина. От двете страни се издигат дву- или триетажни къщи – във вида, в който са били построени. Мазилката малко се е олющила по стените им, но прозорците са закрити с първите капаци – направени от масивно дърво, избеляло от слънцето, а вратите са защитени от решетки от ковано желязо. Ако не излъчваха такова величие и достолепност, тези къщи сигурно биха будили много скръб и ще навяват чувство на разруха и запуснатост.

А най-красивото – най-красивото в цяла Италия е карнавалът на маските. В тези две седмици на празненства малките улички са пренаселени с „придворни“ – накъдето и да погледнеш окото се изпълва от „принцове“ и „принцеси“ и „придворни благородници“. С малки изключения костюмите са прекрасни – пъстри и пищни, в много плат и орнаменти, маските – цветни, с пера и блестящи бои. Накъдето и да погледнеш ще видиш „кралския двор“ да се разхожда из тесните улички и широките площади. А от време на време удрянето на тъпани възвестява минаването на една цяла свита от благородници и прислуга. Фестивалът така се просмуква във всяко едно кътче на града, че дори малките кучета са облечени като благородници и разхождани в бебешки колички. Красотата на костюмите се подчертава неповторимо от красотата на душите и маниерите на местните. Само да видят насочен към тях апарат, веднага заемат поза за снимка. Чакат търпеливо да ги снимаш (и да се снимаш с тях), а накрая те удостояват с лек поклон.

И на фона на целия този разкош и величие изпъква бедничкият прост българин. Беден не по джоб, а по душа и манталитет. Българинът, който е толкова тъп, че вместо да влезе и да изпълни чакалнята, предпочита да стои на вратите и да мръзне от зимния студ и сняг. Българинът, който е толкова балкански, че още не е изгонил Бай Ганьо от себе си – този балканец, който гледа само келепира и да изкара някой лев. Който не се е подготвил за работата си, не е осигурил групата си, който хвърля гръмко глупашки реплики като „Хайде, да видят те как се пътува гратис“. И пред лицето на тези българи, навеждаш засрамено глава и се надяваш да не познаят от къде идваш.

(отрицателни отзиви за „Бюро за туризъм и приключения Пълдин“ – слаба организация (почти липсваща), лекции в стил „чакайте да ви прочета от Уикипедия, липса на елементарни екскурзионни мерки за безопасност)

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 12 февруари , 2015 in Пътеписи

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: