RSS

Панаир на суетата

25 Февр

Има една притча и тя звучи горе-долу така:

Имало едно време един човек. Той бил много набожен – внимавал да живее примерно и богоугодно. Затова и Дяволът много искал да го изкуши в грях. Скромен бил човекът, трудна била задачата на дяволът. Опитвал какво ли не – жени, богатства, слава. Не успявал и не успявал. Накрая опитал и малка хитрост – промъкнал се до човечецът и му прошепнал „Ти ме победи. Живееш толкова скромен и смирен живот, така богоугоден, че аз не успях да те изкуша“. Искал Дяволът да поласкае човекът и да го накара да се възгордее. Но човечецът усетил хитрата клопка и отговорил смирено „Не съм те победил – ти още можеш да ме изкушиш“.

Живял човекът дълго и смирено. Умрял от старост. Опитал за последно Дяволът да го изкуши: „Ето, ти прекара животът си, следвайки Бог. Умря в смирение и скромност. Победи ме“. А човекът отново отвърнал „Не съм те победил“. Прегледал Бог земните дела на човека, видял как се държал с хората, как живял и го пратил в Рая – като пример за всички хора. Тогава човекът повикал Дявола и тихичко му казал „Ето, сега те победих“.

Може би заради това няма ден на смирението. Има ден за прошка, ден на мама и ден на тати, ден на баба, ден на семейството, ден за покаяние, ден за празник на победата, на мира… Едва ли не всеки ден е празник. Може би и по два празника на ден се падат. Но няма ден на смирението – такъв ден, в който всеки да живее „вътре в себе си“, в делата си, в греховете си.

Защото човекът (разбирай като обобщаващо, а не всеобхватно понятие без изключения) не може да преживее и един ден „вътре в себе си“, в мир със света и хората. Не! Той трябва непрекъснато да доказва, че е повече, че е победил. Да оголи „покаяната“ си душа пред света, та всички да видят колко чист, добър и велик човек е. Той не иска да привлече някой в щастието си, да го „разходи“ по света, който е видял, не иска да му помогне. Не! Иска да покаже колко много свят е видял, колко по-велик е, колко по-разкаен.

В деня на Прошка ми се вързаха червата на фльонга от погнуса. Защото в деня на покаяние и смирение, когато човек трябва да се обърне към себе си, към греховете си, да се осъзнае и да стане по-добър, всички показно(!) се разкайваха. „Ако случайно са сторили нещо“. Не видях някой да се замисли какво е сторил. Дали и с какво е наранил и обидил ближния. Как да изкупи греха си. Как да е по-близо до доброто и до Бог. Не! Панаир на суетата!

В дните на Пости ми се вързаха червата на фльонга от погнуса. Защото в дните на душевно пречистване и смирение хората се мерят кой отслабнал повече и кой по-стриктно спазва поста. Не за да се пречисти! Не за да потърси мир в душата си! Не да потърси „мръсотията“ и да я почисти. Не! Панаир на суетата!

В деня на Великден ми се вързаха червата на фльонга от погнуса. Защото в ден на оплаквание и покаяние хората не ходят на черква, за да отчетат саможертвата Му и да се опитат да бъдат по-добри! Не! Те ходят защото всички ходят. Защото е модерно. За да обсъдят цветя, кучета и кучки. Панаир на суетата!

Толкова ли е останало от нас? От душите ни – само пепел? Само крясък, че сме по-добри. Че ще надхитрим Дявола и Смъртта? Само един панаир на суетата, гордостта и лицемерието?

И сега ми се вързват червата на фльонга – че има за какво да пиша. Че го пиша, ще го прочетат хора, ще го „лайкнат“ и ще подминат. Не казвам, че всички трябва да станем набожни и да не се гордеем със себе си. Но ако е останало малко душа… Доброто не е трудно. Но се налага да преглътнем суетата и гордостта си.

Advertisements
 
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: