RSS

Цели, целеполагане, адекватност спрямо целта, задачи

20 Апр

Може би темата за целите заслужава малко по-широко внимание от 2 реда в обща статия. От икономическото ми образование взех малко неща и едно от най-основните е идеологията за целите. Пиша тази тема, защото разбирането на „целите“ изигра ключова роля в моя живот – както личен, така и служебен. Смятам, че правилното разбиране за това какво е цел, как се поставят цели, как се отчитат и какво следва може да донесе много голям положителен принос в мисловното състояние на много хора.

Дефиниция

Думата „цел“ (както и редица други) е употребявана широко с лекомислие, без смисъл и без точна дефиниция. А тя има дефиниция – даже много дефиниции. За тази статия аз ще използвам дефиниция, която е най-близо до мен: „Цел – желан резултат„. Много хора се позовават именно на тази дефиниция като говорят за „целите“ си. Но тя не дава изчерпателна информация за това що е то цел или как се формира. Затова по-важни за целите са техните характеристики.

Характеристики на целите

В английския език има акроним, който се използва за описване характеристиките на целите – SMART или „умни“ цели. А буквичките на акронима означават Specific, Measurable, Achievable, Realistic, Time-related.

  1. Точни,а не абстрактни. „Да заемаме водеща роля на пазара“, „Да подобрим пазарната ситуация“. Звучат като цели, нали? Но не са – защото са все абстрактни понятия. В личен план „Да стана по-добър“, „Да поумнея“. Точната цел не оставя място на въпроса „Какво означава това“. Точни цели биха могли да бъдат „Да увеличим продажбите“, „Да чета повече“, „Да помагам на хората“. Това все още обаче не са добри цели, тъй като не са измерими.
  2. Измерими – добре съставените цели отговарят на въпроса „Колко„. Ако не можем да измерим една цел, никога не можем да сме сигурни, че сме я постигнали. „Да увеличим продажбите“, но с колко. Една добра цел би била „Да увеличим продажбите с 2% от текущите“. Или „Да прочета 5 книги“. И въпреки че са по-добри, тези цели все още не са достатъчно добри, защото не са фиксирани във времето.
  3. С краен срок – истински добрите цели отговарят и на въпроса „(До) Кога„. Дори и да знаем каква е целта и да можем да я измерим, ако не сме си дали краен срок за нейното изпълнение, тя все още няма смисъл. Характерно целите могат да се разделят на три типа по критерия срок:
    1. краткосрочни – характерно това са цели за една година (а могат да бъдат и още по-краткосрочни – месечни или тримесечни – зависи от размера на компанията). Внимание! Прекалено краткосрочните цели също не са добра идея, защото 1. самото целеполагане ще отнеме много време; 2. кратките периоди от време отчитат състояние, а не тенденции!
    2. средносрочни – характерно средносрочните цели са целите за 3-5 години.
    3. дългосрочни – най-често 10+ години.

Аз лично в личния си живот използвам само краткосрочни цели.

Необходимост от цели

ОК, явно целите са нещо сравнително сложно. Защо тогава ни трябва да ги ползваме и да им заделяме време?

1. (Целе)Насоченост на действията – ако не знаете какво искате да постигнете, няма да успеете да го постигнете. Целта е пътеводна звезда, концепция, на която да подчините всичките  си действия. Действия, насочени в различни посоки, водят до нулев или нищожен резултат. Затова е необходимо да има една цел, към която да се стреми човек (или няколко непротиворечиви);

2. Убедителност – това има повече смисъл, когато говорим за бизнес цели. Когато корпорацията има цел, тя звучи убедително. А не „Ми… ние правим тук разни работи и се надяваме да продадем нещо“. Когато корпорацията има цел, служителите биха били по-мотивирани да работят за желания резултат. Когато корпорацията има цел, партньорите я възприемат по-сериозно, като стабилна и обещаваща компания.

3. Планиране – без единна крайна цел, всички действия за главно хаотични. Ако искате да постигнете нещо значимо, то трябва да се ръководи от една цел, идея. Малко като строенето на къща – имате тухли. Ако искате да построите къща и го знаете, взимате съответните смеси и редите тухлите. Ако не знаете какво искате, най-вероятно ще завършите с купчина нахвърляни една върху друга тухли.

Целеполагане

При целеполагането също има два основни похвата спрямо избора на цел (чиито наименования не помня), отправната точка.

1. До къде можем да стигнем от текущото положение – в този случай се изхожда от текущата ситуация и целите се определят спрямо достижимото. В този случай целите са по-лесно достижими и е по-вероятно планът да бъде изпълнен. Недостатъците са, че текущата ситуация налага ограничения на възможностите за крайния резултат.

2. До къде искаме да стигнем и как да го постигнем – в този случай пред целта има значително по-малки ограничения. Първо се избира целта, след това се прави анализ на текущата ситуация и накрая се определят конкретните стъпки. При този сценарий има по-голям риск целите да не бъдат постигнати, тъй като (в общия случай) се налага повече работа и има повече допускания. При тяхното нарушаване, целта става (почти) недостижима.

И последно – разликата между цел и задача според мен: както казах, моята работна дефиниця за цел е „Желан бъдещ резултат“, докато задача бих формулирала като „Конкретни изпълними действия по пътя към целта“. Разграничаването е важно, за да не се бъркат задачите с цели – задачите могат да бъдат пренебрегнати в името на целта. Обратното не е добре да се случва

Advertisements
 
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: