RSS

Най-страшният звяр

21 Апр

Последните няколко дни попаднах на древно проклятие – да дискутирам взаимоотношенията между хората (и по-специално между мъжа и жената). Тази тема е колкото интересна, толкова и щикотлива. Защото всеки носи своята истина в сърцето си – за да промениш истината му, трябва да промениш сърцето му. А сърцето не се променя с думи.

И не исках да променям ничие сърце. Не исках и да дискутирам. Сега нося един голям трън, забит нейде в душата ми.

И този трън не го заби един млад мъж, който директно отказа да ми помогне с носенето на багажа (аз сама си нося чантите).

Не го заби и групата мъже, готова да ме „разпне“ за моята истина – „много удобна за мъжете и практична. Но лишена от любов“ (аз смело стоя срещу всички и пазя своята истина)

Не го заби…

Заби го „любовта“ обърната на пазарлък. „Грокването“ на чуждата гледна точка.

Чух „няма да го направя (да помогна), защото ще изглеждам жалък“. И после разбрах – защото злината на хората може да се надсмее, да унижи добрата постъпка.

Чух „инвестирам в отношенията“. Инвестирам? Инвестицията е влагане на средства с цел възвращаемост. От  кога отношенията са инвестиция? От кога не е простото удоволствие да размениш няколко думи с приятен човек? Дори и да не се получи нещо повече – просто заради удоволствието от общуването, от хората.

Чух „отношенията се движат по алгоритми„. Отношенията се движат по алгоритми… Трябва ми сценарий, за да общувам с някого? Мислех, че общуването е процес на взаимно опознаване и разбиране. Вярно, алгоритмите правят нещата предсказуеми, т.е. незастрашителни. Но, по дяволите, в отношенията?!

И питам аз отново – за пореден път – къде сбъркахме? Къде Дарвин се пречупи и какво стана с хората? Според някои хората се различават от животните по смеха, според други – по технологиите, създаването. Аз мислех, че е по отношенията. И продължавам да го мисля – но вече в услуга на животните. Какво сбъркахме, че най-първичното и привичното – общуването, това, което съществува при поповите лъжички и рибите, при пчелите и маймуните, и зайците, и мечките – точно то да стане най-страшно за нас? Да стане наука и изкуство? Да общуваме по алгоритми, за да не рискуваме?

Смилам това, което чух (и благодаря на всички, които говориха). Но ми заседна като буца в гърлото. Егото ли ни порасна? Грешни очаквания ли ни заслепиха? Нима страхът от провал и отхвърляне толкова е сковал душите ни?

Преди време отчето ми каза: „Общувай! Какво толкова може да се случи? Общувай. Поговорете си. Ако не се получи – не се получи. Не е твоят човек. Продължаваш напред. Няма място за страх или съжаление„.

Advertisements
 

One response to “Най-страшният звяр

  1. Анонимен

    24 април , 2015 at 9:11 am

    Вярваш ли, че вършиш добро, продължавай напред. Дори да грешиш, възможност да се поправиш ще ти бъде предоставена.

    Природата ще възстанови справедливостта!

     

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: