RSS

Черната овца и бялата лястовица

29 Апр

Иска ми се да живеех в един по-добър свят (разбирай социум), с по-добри и открити хора. По-честни и обичливи. По-интелигентни и работливи. Най-вероятно защото си оставам крайно неприспособима към съществуващия свят – черната черна овца в бялото стадо. Но…. „представете си всички хора да живеят в мир“ и любов:

История за простичката обич

Вчера отивах на работа – както всеки ден, с метрото. На излизане от станцията, както всеки ден, минах покрай масите на кафето. Там детенце седеше с по-възрастна жена. Малчуганът се втренчи, хареса си човек от тълпата и се провикна „Здравей, чичко полицай„. А „чичко полицай“ му отвърна с плътна си глас, който изпълни целия подлез, „Здравей„.

И се усмихнах. Усмихнах се на чистата доброта, обич и невинност на детенце. С какво доверие и любопитство подходи към непознатия възрастен. С такива неопетнена чистота. Понякога хората в старанието си да ме огорчат, обидят и променят ме наричат инфантилна. А аз им се усмихвам на ум и прошепвам в мислите си „Благодаря“. Защото според мен инфантите, децата – са най-чистите и добри създания на планетата. И ако можех отново да съм дете, никога нямаше да порасна.

Усмихнах се и защото полицаят му отговори. Вместо да се направи на недостъпен и много важен, на зает и разсеян, той зарадва малкото човече. Оправда доверието и обичта му. Да ви кажа… стори ми се, че светът стана с половин идея по-добър в този момент. Или поне моят свят.

Моркова, а не пръчката

Историята е много стара. Преди доста лета играехме плажен волейбол покрай морето. Два отбора – българи и руснаци. Един от българите тича през пясъка, препъва се, удря топката… Топката закача горният ръб на мрежата и се връща на „българска земя“. Тогава „капитанът“ на българите се нахвърля на съотборника си „По-силно удряй, по-бързо тичай. Гледай какъв глупав фал!“

Сервиз. Топката е в полето на руснаците. Засилвам се да я ударя, но даже не я достигам. Тогава всички руснаци се събират в средата, удрят „пет“ – „Ничиго! Молодец! Давай!“…

Ще ви разкажа и една друга история. Прибирам се от работа – премазана от умора след цял ден разправии. Отварям единия комуникатор и намирам съобщение от мое приятелче от Беларус. Същия ден се пенсионирал негов колега и ми разказва: „Той е много добър човек. Толкова много помага на всички и има полезни знания. Обича си работата и я работи с удоволствие. Ние му организирахме голямо парти за изпращане. Ще ни липсва на всички. “

Това не е моя работа

„Остави тази метла, има си чистачка“; „Не режи цветето – за какво плащат на градинаря?!“; „Зарежи, да се спасяват, това не е наш проблем“, „Ама защо миеш чиниите – има миялна“ …

Хора, аз съм първо човек, после жена и накрая професионалист – евентуално. Не желая цял ден да газя в кал и стърготини, да гледам пълна мивка с чинии или да оставя тоалетната непочистена. Това, че има хора специално за тази цел, не означава, че ние трябва да престанем да бъдем хора! Или както се казва – тръснете едно ла*но в средата на стаята, набодете го с клечки за зъби и си отглеждайте „таралежчето“, ако са ви такива разбиранията.

Реалният „сън“

Трудно е да останеш прав, когато всички те бутат и замерят с камъни. Но се налага.

За първи април търсех една шега – картинка, която беше на „стените“ и в „пощата“ ми от много приятели. А аз не можех и не можех да я намеря. Нито в големите търсачки (с които беше свързана). Сякаш… сякаш никога не бе съществувала. Зачудих се дали не съм сънувала. Може би просто някой се беше пошегувал с мен. Или… съм си я измислила.

След 5 дена картинката „изгря“ на стената ми – от средата на нищото.

А сега се налага да стоя и да защитавам знанието, мнението и идеите си. Срещу всички и от всички. И се чудиш „Аз ли сбърках. Наистина ли идиомът за „майчин език“ е „mother tongue“, а не „native language“? Наистина ли е по-добре да напишеш всичко, вместо кратичко и целенасочено? Наистина ли бъркам?“.

По дяволите, не е силна позиция да пикаеш срещу вятъра – единственото, което постигаш, е, че ставаш жълт и мокър. Но по-добре жълт и мокър отвън, отколкото прогнил и червив отвътре. Нали? Ако удряте достатъчно пъти стената с рогца, стената все ще поддаде. Но ако рогцата ви се напукат, отдръпнете се, залепете ги и си намерете друга стена – не забравяйте! Целта ви е да стигнете житцето, а не да разбиете стената!

Ако сте черна овца – бъдете най-черната. „Аз може и да съм мечтател, но не съм само аз“. Черната овца ще се превърне в бяла лястовица (или поне силно така се надявам. Макар да не знам дали ще съм жива да го видя). Вашето поведение ще направи разликата – малката крачка към по-доброто. Дори и да не промените света, светът ще е с една добрина по-добър. Дори и да не заразите всички с „добро“, дайте на един човек убежище в сърцето си. Нека е само капка в океана – все пак океанът не е нищо повече от много, много капки.

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце.
До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
– Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
– Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Advertisements
 
 

2 responses to “Черната овца и бялата лястовица

  1. Анонимен

    30 април , 2015 at 9:24 am

    Денят не е пропилян, ако накараш дори един човек да се усмихне!

    Не си сама!..

     

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: