RSS

Караниците

05 Май

Човек и добре да живее, все ще се скара с някого. ОК, познавам и значително по-спокойни и уравновесени хора, на които съм склонна да повярвам, че не се карат с никого, не се сърдят. Но те са изключения. Предполагам, че кавгите са част от красотата на живота – показват колко еднакви и различни сме.
Проблемът с караниците е, че оставят лош привкус в хората и често са причина за съсипване на иначе хубави взаимоотношения. Искам да напиша голяяяма тема за това как да ги избегнем, как да минат по-нормално и какво следва после. Обаче нямам сили. А и не съм сигурна, че съм компетентна. И дори и да съм компетентна, дори и да напиша прекрасна статия, надали някой ще си помисля „Я, какво казваше Веси по тоя повод“, когато вече държи няколко чинии във вид на аргументи. Затова ще напиша само „Какво следва после“ (а другото може да се появи по-късно).

Вашата половин крачка

В скандала е имало двама. В помиряването също трябва да има двама. Дори единият човек да направи хиляди компромиси, да измине „стотици километри“ към другия, винаги остава една крачка – тази, която може да бъде измината само в другата посока. Така че след караница се замислете кое е по-важно – една малка крачка или един голям човек. Не казвам, че отговорът винаги е „един голям човек“. Просто не забравяйте – няма да стане от само себе си, нито ще стане само с едностранни опити – за помирението са необходими двама. Двама, които искат да намерят път един към друг.

Внимание, а не спокойствие

Може да изглежда като много добра стратегия да оставите човекът „да си почине“ от скандала. Особено ако единият човек носи повече вина. Звучи логично, че тогава другият няма да иска да ви вижда, нали? Но помислете пак – човекът е огорчен от скандала, в него бушува буря от емоции и на всичкото отгоре е сам. В този момент сте „студенокръвно говедо“. И ако не се обадите, оставате „студенокръвно говедо“ и слизате надолу по стълбицата. НЕ казвам, че ще се хвърли в обятията ви с „Обичам те, колко ми липсваше!“. О, напротив! По-вероятно е да отнесете количество агресивно поведение, няколко юмрука в гърдите… Но какво от това?! Потрайте мъжки! Покажете грижа. И че ви е грижа. Че не искате да се карате. Вашият човек седи на телефона и чака да ви чуе. Да, като вдигнете ще ви сравни със земята. Но по-добре така.

Този абзац го пиша не просто от личен опит и чувства. Преди доста време един по-мъдър човек ми го каза. Но, по дяволите, не вярвайте – нито на мен, нито на него. А наблюдавайте – как се чувствате, когато вие сте в тази ситуация.

Цветя, бонбони, балони, глезотии

Не, няма да оправят положението. Но по-добре да ги има. Ако познавате човека (а за да се карате, все трябва да го познавате), знаете какво докосва сърцето му. Аз когато съм крива, обичам да ме прегръщат, да ме целуват по главата. Водата ме успокоява, също действието (да правя нещо привично, сигурно – например да чистя). Музиката (да слушам музика, да пея и да танцувам). И изразяването на чувствата – ако запазя чувствата в себе си, оставам да „цикля“ в тях. Намирам за по-добре с някаква сила да ги изкарам извън тялото си. Тези жестове не са кой знае какво. Но, отново – показват, че ви интересува, че искате да се помирите.

Границата „Друг“

Това е много фин момент, тънък лед. Ще ви разкажа какво е за мен. Няма да генерализирам, но вярвам, че се отнася за всички хора – мъже и жени.

Постарала съм се (за нещо, без значение – коса, дрехи, проект, отношение). В този момент мой скъп човек ми обяснява как не съм се постарала достатъчно, как можело да постъпя така. Може дори да се усмихна.

Но в сърцето ми остава дупка. По-късно – него ден, седмица, след много време… Някой ми казва колко добре съм се справила. Колко е прекрасно, че съм се постарала. Така с усмивка и с добро. Или ще ме нарече „мое Веси“, ще разбере защо чистя цялата стая с една особено висока скорост.

И не че го искам, но тези думи попадат точно в пробойната в сърцето ми. Замазват се като мехлем по „настъпеното“ място. Тогава неволно в главата ми изниква въпросът отговор „Защо да търпя онова отношение“. КРАЙ. Вече не съм „неговото“/ „нейното“ момиче.

Затова ви казвам – не оставяйте огънят да изгасне. Една малка крачка. Или един голям човек – ваш избор.

Advertisements
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: