RSS

Най-прекрасните думи

30 Юли

Думите, които обичам най-много, са „мама“, „семейство“, „благодаря“, „приятели“, „Усмивка“, „въпрос“, „добро“… Щях да напиша „обичам те“ и „извинявай“, но това не са от думите, които са за изричане. За сметка на това има няколко съвършено прости реплики, които ме карат да се чувствам добре.
1. „Е и? Какво от това?“ – харесва ми да го чувам, защото ми напомня колко често се „занимавам с глупости“ и отдавам прекалено голямо значение на дреболии. „Какво от това“ ми казва „Постъпи както желаеш, изборът е твой“. После ми става леко на сърцето;
2. „Каквото си искаме“ ме кара да се чувствам сякаш имам контрол и мога да направя всичко. С тази реплика сякаш цялата свобода на света се всмуква във вените ми. Нещо повече – тази реплика означава „Сега ти си ми най-важна и нищо друго няма значение“;
3. „Не е нужно да минаваш през това сама“/ „Не си сама“ е сред фаворитите ми. Тя ми дава подкрепа, вдъхва ми сигурност и ми напомня за ценността на хората около мен. Разбира се, когато думите не са само думи, а са подкрепени с действия. В противен случай са гнусни;
4. „Какво искаш?“/ „Какво да направя за теб“ – знам, че когато ни помагат, хората се опитват да ни дадат тяхното най-добро решение (когато го съобразят). Но не винаги това е моето най-добро решение. Например когато съм тъжна, се опитват да ме успокоят и да ми кажат, че не всичко е толкова лошо. А аз имам нуждата просто да ме гушнат и да поплача (за ужас на всички мъже). Е, не винаги знам какво искам. Но това, че някой ме пита, ми показва вниманието му към мен.
И разбира се 5. независимо какви са думите, най-хубавите идват от сърцето, от душата. Тези, които някой е почувствал.
От живота искам да не останат неизказани думи, за които да съжалявам, че не съм казала преди да се явя пред Главния счетоводител.

Advertisements
 

2 responses to “Най-прекрасните думи

  1. Vessi Georgieva

    5 август , 2015 at 5:00 pm

    Моля за извинение, че отговарям с такова закъснение – не бях разбрала за новия коментар.

    Дали? – Да, може би. Както съм писала в други статии, думите са отражение на собствения свят – те имат малко фиксиран смисъл. Как ще ги разберем в зависимост от това кои сме ние. Също и ще бъдат казани в зависимост от това кой е човекът, какъв е, как ги разбира. Думите са само инструмент, в много случаи – лош инструмент. И все пак, за сега остават единственият такъв.

    Благодаря за коментара. Ще се радвам да се получи по-дълга дискусия

     
  2. Анонимен

    31 юли , 2015 at 10:42 am

    А дали?
    …Дали не прикриват именно онова, от което страним? Или е твърде параноично?
    …Дали не са само извинение за онова, което вършим, но е неразбрано?
    …Дали не е защитна реакция, против неправдата, опитвайки да оправдаем примиряването с нея?
    …Дали не е вярата в доброто, или е самозаблуда?
    Дали?

    1. Небрежност
    2. Арогантност
    3. Заблуда
    4. Лицемерие
    5. Истина

     

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: