RSS

Не сбогом, само довиждане

14 Авг

Приятели, това ще е последната ми статия за известно време – не защото нямам време (най-глупавото оправдание на света). И не защото статиите тук са ми ниско в приоритетите.

Започнах този „блог“ с идеята да се разтоварвам, просто да пиша, да раста. И той изпълни си тази цел – беше ми добро приятелче.

А във втората си цел изцяло се провали – да дискутирам с хората. За всички 123 статии имам 21 коментара – горе-долу на 6 статии по един. И като изключим моите… .

И тъй като намерих нов начин да се разтоварвам, да пиша и да раста, вече не ми е необходим. И на вас, очевидно, не ви е необходим.

1. Всичко, което мога да напиша, по-мъдри хора от мен вече са го написали. Аз, волно или неволно, само повтарям техните мисли, съвети, писания.

1.1. Постарах се да ви казвам какво имам да ви кажа – особено напоследък. Но може би се провалих;

1.2. И освен това – допълнително: аз съм малка и глупава, не мога да дам повече от нивото, на което сама съм израснала;

2. Не вярвам нещо от написаното да ви е било полезно – да е минало през вас, да ви е оставило „белег“, да ви е подтикнало да сте малко по-добри. Може би аз съм виновна – че не завършвах всяка статия с „И сега направете следното и напишете резултата в коментар“.

Дозрях до идеята, че знанието трябва да се „изстрада„, да се „изживее„. Когато не си имал надежда, оценяваш и нищожната искрица. Когато проблемите те затрупат, разбираш кое е полезно и кое не, тогава растеш. Когато е било зле, всяко подобрение е осезаемо. Когато нямаш и губиш, се научаваш да цениш. Не можеш да контролираш всичко, трябва малко и да вярваш. Поне аз така разбрах. Не когато четеш мантри, мисли и цитати. (Аз обичам да разказвам притчи. Но не притчите ме променят, а заради промените чувствам притчите)

3. Нещата трябва да се казват според ушите, които слушат. Аз нямам какво да кажа на „всички“ – вж. т.1. И нямам нуждата да опосредствам общуването си с приятелите ми с „блог“.

Така че, приятели (защото знам, че само приятели ме четат), довиждане! До нови срещи. Ако искате да си общуваме, знаете как да ме намерите (лятото пия светла бира, зимата – червено вино).

А аз може би ще пиша, без да публикувам. И един ден ще се събудите и ще има 10-20 нови статии. Може би ще поумнея достатъчно, за да имам какво да кажа.

До тогава – желая ви достатъчно!

Правете, обичайте и живейте всеки един миг с цялото си същество! Vaya Con Dios

Advertisements
 
3 Коментари

Posted by на 14 август , 2015 in Запознаване

 

3 responses to “Не сбогом, само довиждане

  1. Vessi Georgieva

    18 август , 2015 at 9:36 am

    Блогът ми за всеки случай не е място за празни приказки в коментарите. Още по-малко за обсъждане на личния ми живот (местата, които посещавам; обичам ли дъжд или предпочитам слънце) и навиците ми (дали се движа пеша или с кола) с някой непознат. И това, че се извиних за грубото си поведение, не означава, че ще го променя без да има промяна в другата страна – напротив, вдига летвата още по-високо. Поканих те да си кажеш името и да си покажеш лицето – 2 пъти. Или да си общуваме другаде. Приемам овъртането за отказ. Аз ще калибрирам поведението си съответно.
    Но все едно – ако ти доставя удоволствие, чети си, пиши си – не ми пречиш. Блогът ми е демокрация, докато не реша нещо друго :)

     
  2. Vessi Georgieva

    16 август , 2015 at 7:04 pm

    Да помисля, – може. Но да размисля… не знам. Какво печеля аз? Аз публикувам с името и лицето си. А ти Анонимни, дори не разкриваш името си :). Аз имам не знам си колко комуникатори – имам два телефонни номера, две регистрации в Skype, Facebook, LinkedIn и ВКонтакте, 2 пощенски адреса, от скоро и Viber дори :) (И Hangouts). И… дори не знам дали не пропускам нещо. Които през повечето време стоят самотни и мълчаливи. Анонимни, знам, че се познаваме лично :).Можеш да ме намериш на всяко едно от гореизброените.
    За молбата ти – ще помисля, но не обещавам нищо.

    Колкото до това, че има сходни съдби – има, но всеки сам носи кръста си и намира своите си решения.

     
  3. Анонимен

    16 август , 2015 at 4:04 pm

    Уви, не бъде категорична!

    Има нужда от такъв чист вид думи. Та нали така човек разбира, че има сходни съдби, проблеми, намира решение… оцелява.

    Ако имаше бутон *UNLIKE, щях да го натисна.

    Размисли, не спирай да публикуваш, може да са кратки изречения, но ги публикувай. Не спирай!

    Не съм от приказливите, но ми е приятно да прочитам кратки, истински, реални думи. Те зареждат с търпение, вяра в по-доброто…

    Не спирай да публикуваш!

    Анонимен читател

     

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: