RSS

Мой/ твой и колко точно ми пука

08 Ян

За първи път прозрявам и съм способна да видя, че мотивацията се дели на две (два типа) – на неща, които правим за себе си, и неща, които правим за другите. Това явно разделение ми дава нов ключ да разбера какво движи хората напред и защо някои мотиватори са успешни, а други – не, къде да действам и къде да спря.

Мисля, че във всяка постъпка има по малко и от двете, но въпросът е кое е водещото.

Когато правим нещо, за да задоволим собствените си потребности и отсрещният човек е от по-малко значение (да не употребя думата „заменим“ и „без разлика“), това е за нас. Това, своево рода, е егоизъм, облечен в алтруистично поведение.
– Когато даваме пари на просещите – това не е защото те действително се нуждаят от пари (това не го знаем), а за да утешим и уверим себе си, че сме направили добро;
– Когато разтривам гърба на приятел, това не е защото го боли (много хора ги боли), а защото така аз се чувствам полезна;
– Когато правим нещо мило за любимите хора (сандвич, леглото, подарък), това не е за тях – защото те имат нужда. Заради нас е, защото ние ги обичаме;

Когато ни помолят за нещо, най-често е заради отсрещния човек, а не заради нас. В тези ситуации ние най-често сме просто инструмент на неговите цели и действия.
– Когато колега прави презентация и ни помоли да присъстваме – не е заради нас, за него е, защото той има нужда от подкрепа;
– Когато роднини или приятели ни дават пари или подаръци – не е заради нас, заради тях е – защото те искат да направят нещо, да изпълнят някакъв „дълг“;

Както казах, нещата не са едностранни, винаги и двете страни имат значение. Защото не оправяме леглото на непознати и не даваме пари на хората по улиците просто така. И когато ни търсят, не е просто за бройка, а защото ни вярват. Въпросът е да определим водещото и да използваме това силно оръжие:
Ако за васпреследвайте ги. Те са вашите мечти и желания и никой няма да се погрижи за тях освен вас, никой няма да разбере какво искате, ако не го изкажете на глас и ясно.
Ако са за другитепозволете (колкото и да не е просто; когато е възможно), ценете и поблагодарете. Не е нужно всеки път да влизате в разпра „Ама не е нужно, защо го правиш“. Защото имат нуждата – затова. Или да отказвате или да се възгордявате: ако някой ви е помолил за нещо във вашите компетенции – свършете го и не му отдавайте прекалено голямо значение.

Втори аспект: аспектът взаимност. Всеки човек има определена граница, в която ще ви търпи. Ако го прави за себе си – очаква да получи нещо. Егоистичните подбуди са съпроводени с чувства и с очаквания. Ако не отвърнете – ще се изчерпат. Същото важи и за даването – ако искате внимание, използвайте го внимателно, защото свършва.  Следващите редове са на английски, защото просто ми се струва непреведимо – на български това е глагол (не ми пука или по-циничната му форма), а ми трябва съществително (ако някой го преведе, ще ми е много интересно да видя превода):
Everyone has a surtain amount of fucks to give.
1. Don’t give a fuck for bulshits (see The subtle art of not giving a fuck);
2. Don’t make people give a fuck about bulshits – otherwise they will not have fucks left to give for the really important things. Имах съквартирантка. Инструктираха ме да се грижа за нея. ОК… Обаче тя веган. Не яде глутен. Не може да спи при еди-какви-си и какви условия. И не ходи там. И е студено… Накрая ми писна.

Което обаче ми напомни други две важни неща в рамките на същите размишления: не проектирайте своите желания и ценности върху другите. Тях ги мотивират другите неща. Същата тя ми обясни как трябвало да я уважавам, защото тя ме уважавала – не святкала лампата, пазела тишина, едва ли не – не ядяла, за да не ме събуди. Е да, ама мен това не ме вълнува, аз искам други неща. И съответно нищо относно вашите щения и потребности не е очевидно – ако искате нещо, кажете го на глас и ясно.

Второ, при проблемите също има ясно разделение мои-чужди. Моите действия и последиците от тях – са мой проблем. Как някой се чувства в следствие на моите действия – е негов проблем. Не носете отговорност за чуждите чувства и емоции, не се обвинявайте, че не сте сбъднали мечтите им или не сте изпълнили изискванията им. Ако някой е решил да се държи по някакъв начин – това е негово решение, не ваш проблем.

Вдъхновение:

http://markmanson.net/not-giving-a-fuck – The subtle art of not giving a fuck

Advertisements
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: