RSS

Нека бъде пролет

15 Ян

Преди да прочетете тази статия, задължително!!! прочетете тази: Крал плъх (крыса – плъх. Останалото би трябвало да е разбираемо). Тя нагледно и умопотресаващо (умишлена дума – след такива статии аз съм няколко дни в ступор) обяснява „Защо“ сме на това дередже. А надолу е моето предложение за това Как да се оправим (защото статията отговор не дава).

„Потресаващото“ убийство на „невинното“ „дете“ Тодор от Враца тресе България (не съм запозната с казуса и не искам да бъда!). И насилието над възрастен човек. И боят на учителка и т.н. И всички еднакво се възмущават „Как може х човека да гледат тези безчестия и да не вземат участие“. А вие бихте ли се намесили, ако бяхте там? Уверени?

А аз – не. При положение, че цял автобус седи и гледа безучастно, кой ще ми помогне на мен?! Само ще си купя боя и въобще няма да успея да помогна на бития. Той, вероятно, би ми помогнал, ако можеше. Или би „бягал за живота си“. Как мислите?

Обществото ни е разединено. И по-точно – разложено на единични градивни „Аз“. БЕЗ нравственост. БЕЗ добродетели. БЕЗ достойнство. И какво можем да направим ли?

  1. Трябват ни БУДИТЕЛИ

Трябват БУДители – хора, носители на малкото останала нравственост. Хора с добродетели и смелост. Които разбират, че добруването на обществото е по-важно от добруването на индивида. Защото в болно общество „здрави“ хора не може да има. Трябват ни такива, които умеят да страдат, да се учат, да се жертват, да водят народа. Защото на стадото трябват водители.

Или като отдавна написах – пролетта не идва без птичките. Нагледно: кога е пролет? Края на февруари? Март? Април? Когато цъфнат дърветата? Когато долетят птичките? И ако птичките не долетят, как ще разберем, че е станало пролет? И пролет ли ще е въобще?

Или иначе казано – трябват будители, които да събудят народът от зимния му сън. Да му покажат, че е пролет и е време за разцъфване.Не да лаят, а да действат и да увличат народа след себе си.

2. Трябва НАРОД

Трябва народ, трябва обединение. Защото една птичка пролет не прави. Не се ли обединим около идеята за общото си благо с цената на личният дискомфорт, не се ли сложим под общия знаменател, че и ние сме в купа с мършата, не изберем ли да страдаме – нищо няма да се получи. Промяната започва от вътре навън – от себе си към хората. Както многократно съм казвала – правете и правете всеки ден.

Мамка му, предизвикателство към всички мъже: утре отстъпете в автобуса/ метрото място си на някоя жена. Просто така – защото е жена и защото това е нравствено. Помогнете на бабичката, която ви крещи насреща – защото е възрастна. И да, вероятно не е права. Но го направете – в името на себе си и собствената си нравственост.

Забравили сме най-стария завет: лесно е да скършиш една клонка. С наръча обаче ще се озориш.

3. Малко и всеки ден

Трябва да се прави с малки крачки всеки ден. Големите дела не изменят. Въпреки всички убийства, зверства, народът не прави нищо друго освен да оплаква нещастната си съдба. Насилието не изменя – не можеш да заставиш хората да бъдат добри, съвестни и нравствени – трябва да ги подбудиш, да ги провокираш да искат, да им покажеш по-доброто.

Будители, малко и всеки ден. Не трябва да забравяме нашата цел: тя не е да построим по-добър строй, тя е да сме по-добри. Всеки ден.

Ако се целим в нещо определено, ще го постигнем. Ето например – физическата свобода от турското робство. И после какво? Нищо, разложение. Вместо това трябва всеки ден да имаме само една цел – да сме по-добри. И не, не е лесно – никой не е светец или ангел. И да, трябва със себе си да започна относно точка 2. Но всеки ден трябва да полагаме усилие да сме по-добри.

Промяната не е лесно нещо – трудно е. И първата крачка е най-трудна. Но когато веднъж я направим и се обърнем назад, ще виждаме резултат. И ще ни е по-лесно.

А как можеше да завърши всичко? Можеше на тези местопроизшествия да има един будител. И в душата на този будител да трепне нещо – някаква малка искра нравственост. И да види, че така не бива. И дори да се опасява за живота си, да прояви смелост и разум и да „почука“ по съвестта на околните: „Момчета, работите отиват на зле. Дайте да помогнем на хората да се успокоят“. Имаме будител, имаме народ, имаме провокация, а не насилие. Будителят не е сам, не се страхува повече за живота си. Нравствеността бележи точка. Работите се подобряват.

Но вместо това – още един кръст и венец. Опечалени родители. Глупав народ. И още една погребална песен за България.

Предлагам упражнение за релакс на всички, които са се натоварили от статията: седнете в удобна поза. Сключете палец и показалец. Дишайте дълбоко и равномерно. Повтаряйте следната мантра, докато почувствате облекчение и отпускане „Комунизмът е виновен. Русия е ужасно място. Путин е деспот и терорист.“ Живейте щастливо!

Крысиный король: http://politikus.ru/events/4401-krysinyy-korol-ili-eksperiment-nad-rossiey-udalsya.html

Advertisements
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: