RSS

Добре дошли в пълнолетието

23 Окт

Попитаха ме: „Добре де, сега като съм на 18, кога ще започна да се замислям за живота„. Отговорих: „18 няма нищо общо. Ако преди си се замислял, пак ще се замисляш. Ако не си, надали и ще почнеш„.

Но веднъж встъпил в „света на възрастните“, човек трябва да се измени – малко или много. Това може да стане на 15 или на 20, но рано или късно ще се случи. Не от днес за утре – плавно и неусетно. По необходимост.

Какво може да направи преходът ви по-безболезнен:

0. Прецизирайте изказа

За някои професии прецизният изказ е задълже. За други – не. Но едно или друго, прецизирането ще ви спести главоболия и е уважение към самите вас.

Когато говорите, постарайте се да бъдете максимално точни изчерпателни, но кратки – без излишни думи, да споменете минимум всички определящи детайли. Забравете за „там“, „това“ и определено за „таковата“.

Научете се и да слушате прицизно. Когато някой каже „Ще се обадя“, това значи, че той ще ви потърси. Когато каже „Обади ми се“ – топката остава във вашето поле. Ако каже „Ще се чуем“, можете да прецизирате с „Аз ли да се обадя или Вие ще ме потърсите“. Или да приемете, че означава просто „Не се губи“, когато е между приятели.

Ако си зададете криво въпросите, криви отговори и ще получите

1. Заведете календар

Не защото паметта ви се е влошила (и това също) – просто ангажиментите ви плавно (или рязко) нарастват. Това, което не сте забелязвали, че правят родителите ви, постепенно пада на вашите рамене и сили – купуване на храна, плащане на сметки, чистене на жилището, срещи с хора. В един момент имате толкова много ангажименти, че им изгубвате края.

И ако някои можете да отложите или пренебрегнете, без тоалетна хартия например няма да се справите. Дали ще записвате в обикновен хартиен тефтер, Google Calendar или разни други такива – няма значение. Бъдете готови и когато малко ви нарастнат ангажиментите, почнете да пишете.

2. Купете си часовник

Обикновен ръчен часовник, на който няма да му „пада батерията“ и който тактично можете да поглеждате на срещи и лекции. Научете са да бъдете точни. Ако имате убийствения навик да закъснявате, бутнете часовника 5 мин напред – така в бързането мозъкът ще ви „услужи“ с 5 мин. (честно – не работи много, ама и 2 минути да ви спечели, пак е нещо).

3. Контролирайте емоциите

Да, хора сме. Да, имаме чувства. И да, въпреки че трябва да си останат вкъщи, са част от нас и ги проявяваме – смеем се на работа, притесняваме се, понякога плачем, ядосваме се. Но това трябва да остане максимално лимитирано и сдържано. Ако сте развълнувани, не пишете писма. Ако сте го написали – не го пращайте, докато не се успокоите. Прочетете го пак.

Не използвайте множество удивителни въпросителни, разговорен тон в официална кореспонденция. Може да „молите“, да „заявявате“, да „уведомявате“, да „изисквате“, да „сте недоволни“. Но не се „тръшкайте“.

3. Научете правилата на играта

Играта на възрастни (общество) има правила. На мен ми отне 25 години да го осъзная. Колкото по-бързо ги научите, толкова по-леко ще ви е. Например: сметките трябва да се плащат; ако момиче излезе на среща само с момче, това рядко се ограничава до „просто приятели“*, не можеш да викаш на шефа си, не можеш да закъсняваш със сроковете, които си обещал.

Да, можете да предоговорите някои правила – че има мъже, с които ще излизате и ще ви бъдат само приятели. Но ВНИМАВАЙТЕ! Някои правила изглеждат като допустими за предоговаряне (rewriteable), а се оказват „само за четене“ (readonly)

Най-важните са най-трудни за учене, кои можете да предоговорите и кои – не. И не, никъде не ги пише – учите по трудния начин. Всъщност ги пише – в твъъъърде много книги. Голяма част от тях противоречат едни на други. Ако не сте сигурни за някое правило, а искате да го знаете – питайте някого, който го знае – приятел, родител (да бе, и те са хора, знаят много повече от нас и всъщност могат да помогнат), роднина… Само се уверете, че 1) този човек е приятел и няма да ви предаде (стават и грешки) и 2) наистина знае как е правилно (стават грешки).

* Има пичове и мацки, които наистина са „просто приятели“, но това също трябва да се договори.

4. Четете книги

Но все пак четете. Книгите разширяват съзнанието. Дори да не пише в кои случаи как да постъпите, ще ви дадат понятие какви варианти имате. Например аз обичам да чета фантастика – да, не мога да отлетя на Луната, когато тук всичко се осере, но идеята, че можеш да „избягаш“ дава други идеи

Или не четете – общувайте с хора, които четат. Опитни. Които вече знаят много „правила“ и са пробвали повечето. Те могат да ви подскажат (но вие надали можете да ги послушате).

Не гледайте телевизия – тя създава изкривена представа.

5. Научете се как да учите

С таблици, с много повтаряне, с многократно преписване, под стрес или в движение, или чрез смях, или с времето – намерете своя начин да научавате и го следвайте.

6. Намерете границите си

20-те години си прекрасно време да научите повече за себе си и едно от нещата е къде ви са границите – от колко часа сън имате нужда (чучулига или сова?), колко време можете да правите определено нещо (спринтьор или маратонец?), от каква почивка имате нужда след това, кои температури са ви приятни и кои – не, колко и какъв алкохол можете да изпиете… Веднъж като ги знаете, започнете да ги отстоявате, за да можете да се чувствате комфортно в техните рамки. За да може човек да бъде полезен и продуктивен за себе си и за останалите, той трябва да отстоява своите граници разумно (напр. при самолетна авария, възрастният трябва да се погрижи първо за себе си и после за невръстното дете. В противен случай застрашава И себе си, И него). Няма нищо лошо в това да отсвирите някого за известно време, защото имате нужда от почивка.

Единственият отвратителен човек, с когото ще прекарате целия си живот сте самите вие. Прекарайте повече време да го опознаете. Когато го познавате, по-лесно и бързо ще можете да му угодите, да му доставите удоволствие или да го успокоите.

7. Животът е такъв, какъвто си го направите

Лоша новина – какъв е животът ви и какъв ще бъде си зависи само от вас. Съжалявам, но няма никакво значение кой сте и какво ви се е случило – дали сте имали кофти детство, пълно с насилие, без родители или други ужаси, дали сте били аутсайдера или звездата, дали сте свръхчувствителни, свръхумни или много глупави… (Не ме разбирайте погрешно – с цялото ми уважение!). Може да е гадно – най-вероятно е гадно. Но детството е минало. Време е да се вземете в ръце и всеки ден да работите върху и за себе си. Никой няма да дойде да ви потупа по рамото и да каже „Ето, твоето детство е било гадно, затова на ти сега този дворец и 200 слуги – заслужаваш го“.  Ако искате нещо, трябва да се борите за него. Ако искате да сте някакви – да градите характер и навици. Ако не постигнете нещо или нищо – проблемът и отговорността са си само ваши.

Ето и добрата новина – какъв е животът ви и какъв ще бъде зависи само от вас. В общи линии, почти всичко е постижимо (дори Икар е полетял, макар да не е завършило добре). Ако искате нещо, стягате се и го правите. Борете се! Търпете гадното, мечтайте за хубавото и работете здраво. Ако сте кретен – променете се. Ако се страхувате – преборете се. Ако детството ви е било гадно – надживейте го.

Да, знам, че е лесно да го кажеш и трудно да го направиш. Знам точно какво е да го направиш – правила съм го. Правя го.

Впрочем на много хора детството е гадно – по един начин или друг. Но я се огледайте, погледнете хората около вас – знаете ли какво е тяхното? Интересува ли ви или ви интересува какви са и как се отнасят към вас? (Мисля, че това да не знаем е благословия – в противен случай би било непоносимо)

8. Избавете се от заблужденията си

Много хора умишлено или неумишлено ни вкарват в заблуждения – всеки ден. Че имат самочувствие, че животът им е прекрасен, че не ги интересува или пък че силно ги интересува. Но много, твърде много от това е маска. Не мерете себе си по маски. Не се опитвайте да надскачате другите или да се чувствате зле, че не сте като тях и че нямате като тях. Зад голяяяяма част – зад по-голямата част, усмивки в социалните медии стоят хора, които са толкова нещастни и неудовлетворени от живота си, че се опитват да излъжат всички, за да излъжат и себе си. И т.н. Надявам се да схващате. Просто живейте животът си такъв, какъвто го искате вие, а не какъвто ви го диктуват. Забравете каквото знаете и се съмнявайте във всичко, което чувате.

Вие, а не другите.

9. Свалете реактивните двигатели

Или ги ползвайте в правилната посока. Но не ги влачете като бреме, когато не можете да ги запалите. „Реактивните двигатели“ са нещо, което ви вкарва в граничните ви стойности. Напр. автомобилна катастрофа – тогава адреналинът може да ви помогне да се измъкнете. Или да ви убие, ако не направите нищо. Други катастрофи са влюбването, амбицията, желанието за доказване… Те всички наблъскват тялото ни със странни хормони и ни дават нечовешки сили. Имате два варианта – или да ги използвате за нещо градивно, или да се откажете от тях (понякога невъзможно). Ако само си ги носите, ще ви смажат.

10. Всичко е нормално.

Всичко на този свят е нормално. Всичко. Всичко.

Че някои осират тоалетната и я оставят. И че други ще продължават да лепят табели, а първите да осират. Че някои се напрягат, а други се оттягат. Че някои чистят, а други мърсят. Че има герои, има и злодеи. Катастрофите, смъртта, раждането, насилието, обичта – всичко на този свят е нормално, защото е част от него. И успехите, и провалите. Ако успеете да повярвате и да почувствате това, ще се научите да живеете по-леко. Не е нужно да има драматизъм при поредните лоши новини. Не е нужно и да се хабят нерви за глупости.

11. Балансирайте самочувствието и самоувереността

На 18 трябва да се утвърдиш. И на 20, и на 25 също. Предполагам, че и на 45 и 65. Но на 20 най-много трябва да покажеш кой си, какво знаеш – сега влизаш в живота. Понаучил си някакви неща, влязъл си в университет и си изкарал Отличен на матурите.

Замълчи. Най-трудно е да се научиш да мълчиш. Самочувствието не трябва да е прекалено. В тази възраст самочувствието пораства, но не и самоувереността. Гръмките думи и изказвания, боят и репченето не помагат. Не купуват уважение. Правят го истинската работа, показаните резултати и твърдата позиция. Изисквайте, но не се налагайте. „Искам да свършите еди-що-си“ звучи добре. Също и „Би ли го направил“. „Ти знаеш ли кой съм аз и какво ще ти се случи, ако не го направиш“ вече е тъпо.

И си мийте чиниите навреме – иначе утре ще съжалявате, че въобще сте готвили

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 23 октомври , 2016 in За вас лично

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: