RSS

Category Archives: За вас лично

Книгите за самоусъвършенстване

В тази тема няма да говоря за това кои добри и кои – лоши. Всяка книга е това, което НИЕ си взимаме от нея, а не това, което тя ни дава  – тя всъщност нищо не може да ни даде.

В зависимост от израстването си и етапа в живота си, те могат да бъдат четени по различен начин и да носят различна стойност. Текстът по-долу е за да опише точно това. Какво можете да си вземете от тази тема? Отговор на въпроса „Струва ли си да ги чета и какво ще ми дадат/ с каква цел?“

Не знам, че имам търсене

Този етап обикновено е в ранна човешка възраст, когато човек още не знае, че има търсене, и не е решил да се усъвършенства. Тогава книгите могат да бъдат прочетени като „Я да видим какво има там“. Четенето им е повече като художествена литература и стойността, която носят не е висока – информираност, че този звер съществува и горе-долу какво пише вътре.

Търся, ама не знам какво

Етапът, на който имаме усещането, че нещо не ни достига и искаме да го намерим, но не знаем какво е. На този етап книгите са като учебници – „облъчват“ ни с информация. Практическата ѝ полезност не се усеща, но се натрупва критическо количество информация. Тя после се използва за формулиране на търсенето.

Имам някаква идея какво търся, но не знам как да го постигна

В този случай книгите са източник на идеи. Могат да бъдат прочетени като „вземи и направи“. Т.е. четенето им носи някакви практически идеи, които директно могат да се пробват на практика и да се оценят. На този етап са като „домашна работа“ – още за нищо не стават в реалния живот, но ни подготвят на практика за него. Отличен старт.

В края на този етап четенето на такива книги може да се окаже крайно досадно и да изглежда (и да е) безполезно. Защото вече сте прочели дузини, имате доста прилична идея какво търсите, но не го намирате в книгите. Поради липсата на конкретен и точно формулиран въпрос, четенето им става релевантно – повече „обща“ информация не можете да поберете, а конкретна не намирате.

Търся и знам точно какво

Етап на висше човешко развитие. Вече всяка прочетена книга може да има (или да няма) висша стойност, защото тя дава парче, на което се знае точно къде му е мястото. Това е моментът, в който отново си струва да преглеждате такива книги, тъй като е елементарно да отсеете зърното от плявата. И четенето би трябвало да е по-бързо.

Как да подберете какво да четете:

  • на първи етап няма значение – те са художествени романи за убиване на времето;
  • на втория етап е важното да са повече – дори лошите дават „гледна точка“, която после може да бъде използвана;
  • за третия етап нищо не мога да кажа – четете това, което ви носи удоволствие;
  • на четвъртия етап вече сами си подбирате и знаете какво да изберете
 
 

Най-важната задача между 20 и 30

Между 20 и 30 ще волю – не волю ще научите много неща – за вас, за света, за хората (вж приложената статия например). Каквото и да научите или не научите, ще определи по-нататъшния ви живот. И едно от тези неща е катастрофално.

Приоритети Read the rest of this entry »

 
 

Добре дошли в пълнолетието

Попитаха ме: „Добре де, сега като съм на 18, кога ще започна да се замислям за живота„. Отговорих: „18 няма нищо общо. Ако преди си се замислял, пак ще се замисляш. Ако не си, надали и ще почнеш„.

Но веднъж встъпил в „света на възрастните“, човек трябва да се измени – малко или много. Това може да стане на 15 или на 20, но рано или късно ще се случи. Не от днес за утре – плавно и неусетно. По необходимост.

Read the rest of this entry »

 
Вашият коментар

Posted by на 23 октомври , 2016 in За вас лично

 

Етикетът – лицеприятен и удобен

Преди 4-5-6 години си купих дебела книга „Етикет за всеки ден“. Кафява корица, руски автор, около 400 страници (и малко отгоре). Плеснах с ръце „Ето, сега ще се науча за хората и ще знам как да се държа“. Нахвърлих се жадно на информация за подредбата на приборите, дължината на вратовръзката, ризата и сакото, подаването и приемането на ръка…. И до последна страница не разбрах как трябвало да се държа. Затворих задната корица с разочарование – поредният измамен авторитет.

Повечето неща не си ги спомням. Но научих едно – етикетът е създаден, за да служи на 2 (две) цели: да е лицеприятен и удобен. Останалото е суета. Дори да не сте прочели и един ред от писания етикет, пак можете да го спазите, като следвате тези два основни принципа: лицеприятен и удобен.

Искам да поясня с примери:

лицепритен: Етикетът казва „Дъвчете със затворена уста. Не говорете с храна в устата“. Защо да го направите? Виждали ли сте човек, който ожесточено дъвче маруля (да речем) и в същото време говори с широко отворена уста? Пожелавам ви да не виждате. Етикетът казва „Вратовръзката трябва да стига до средата на токата на колана“. Плюс/ минус няколко пръста не е драма. Но се загледайте във вратовръзки, които са до средата на корема на някой въз пълен господин.

удобен: Тук мога да изброявам до утре. Етикетът казва „Приборите се ползват отвън навътре. Най-отвън стоят салатените прибори, после са за основното“. Ако забравите, помислете – кой прибор е по-лесно да вземеш – външния или този, сврян между чинията и другите прибори?. Етикетът казва „Редно е да подадете ръка на дама, когато слиза от колата“. Господа, питайте приятелките си как се слиза от кола, когато си в мнооого тясна пола (или не дълга пола въобще).

И така нататък. Написах статията с една единствена цел – да кажа: дори и да не сте прочели един ред от писания етикет, това не е проблем. Стига да съблюдавате тези два принципа – удобен и лицеприятен, всичко е наред.

 

Цели, целеполагане, адекватност спрямо целта, задачи

Може би темата за целите заслужава малко по-широко внимание от 2 реда в обща статия. От икономическото ми образование взех малко неща и едно от най-основните е идеологията за целите. Пиша тази тема, защото разбирането на „целите“ изигра ключова роля в моя живот – както личен, така и служебен. Смятам, че правилното разбиране за това какво е цел, как се поставят цели, как се отчитат и какво следва може да донесе много голям положителен принос в мисловното състояние на много хора.

Дефиниция

Думата „цел“ (както и редица други) е употребявана широко с лекомислие, без смисъл и без точна дефиниция. А тя има дефиниция – даже много дефиниции. За тази статия аз ще използвам дефиниция, която е най-близо до мен: „Цел – желан резултат„. Много хора се позовават именно на тази дефиниция като говорят за „целите“ си. Но тя не дава изчерпателна информация за това що е то цел или как се формира. Затова по-важни за целите са техните характеристики.

Характеристики на целите

В английския език има акроним, който се използва за описване характеристиките на целите – SMART или „умни“ цели. А буквичките на акронима означават Specific, Measurable, Achievable, Realistic, Time-related.

  1. Точни,а не абстрактни. „Да заемаме водеща роля на пазара“, „Да подобрим пазарната ситуация“. Звучат като цели, нали? Но не са – защото са все абстрактни понятия. В личен план „Да стана по-добър“, „Да поумнея“. Точната цел не оставя място на въпроса „Какво означава това“. Точни цели биха могли да бъдат „Да увеличим продажбите“, „Да чета повече“, „Да помагам на хората“. Това все още обаче не са добри цели, тъй като не са измерими.
  2. Измерими – добре съставените цели отговарят на въпроса „Колко„. Ако не можем да измерим една цел, никога не можем да сме сигурни, че сме я постигнали. „Да увеличим продажбите“, но с колко. Една добра цел би била „Да увеличим продажбите с 2% от текущите“. Или „Да прочета 5 книги“. И въпреки че са по-добри, тези цели все още не са достатъчно добри, защото не са фиксирани във времето.
  3. С краен срок – истински добрите цели отговарят и на въпроса „(До) Кога„. Дори и да знаем каква е целта и да можем да я измерим, ако не сме си дали краен срок за нейното изпълнение, тя все още няма смисъл. Характерно целите могат да се разделят на три типа по критерия срок:
    1. краткосрочни – характерно това са цели за една година (а могат да бъдат и още по-краткосрочни – месечни или тримесечни – зависи от размера на компанията). Внимание! Прекалено краткосрочните цели също не са добра идея, защото 1. самото целеполагане ще отнеме много време; 2. кратките периоди от време отчитат състояние, а не тенденции!
    2. средносрочни – характерно средносрочните цели са целите за 3-5 години.
    3. дългосрочни – най-често 10+ години.

Аз лично в личния си живот използвам само краткосрочни цели.

Необходимост от цели

ОК, явно целите са нещо сравнително сложно. Защо тогава ни трябва да ги ползваме и да им заделяме време?

1. (Целе)Насоченост на действията – ако не знаете какво искате да постигнете, няма да успеете да го постигнете. Целта е пътеводна звезда, концепция, на която да подчините всичките  си действия. Действия, насочени в различни посоки, водят до нулев или нищожен резултат. Затова е необходимо да има една цел, към която да се стреми човек (или няколко непротиворечиви);

2. Убедителност – това има повече смисъл, когато говорим за бизнес цели. Когато корпорацията има цел, тя звучи убедително. А не „Ми… ние правим тук разни работи и се надяваме да продадем нещо“. Когато корпорацията има цел, служителите биха били по-мотивирани да работят за желания резултат. Когато корпорацията има цел, партньорите я възприемат по-сериозно, като стабилна и обещаваща компания.

3. Планиране – без единна крайна цел, всички действия за главно хаотични. Ако искате да постигнете нещо значимо, то трябва да се ръководи от една цел, идея. Малко като строенето на къща – имате тухли. Ако искате да построите къща и го знаете, взимате съответните смеси и редите тухлите. Ако не знаете какво искате, най-вероятно ще завършите с купчина нахвърляни една върху друга тухли.

Целеполагане

При целеполагането също има два основни похвата спрямо избора на цел (чиито наименования не помня), отправната точка.

1. До къде можем да стигнем от текущото положение – в този случай се изхожда от текущата ситуация и целите се определят спрямо достижимото. В този случай целите са по-лесно достижими и е по-вероятно планът да бъде изпълнен. Недостатъците са, че текущата ситуация налага ограничения на възможностите за крайния резултат.

2. До къде искаме да стигнем и как да го постигнем – в този случай пред целта има значително по-малки ограничения. Първо се избира целта, след това се прави анализ на текущата ситуация и накрая се определят конкретните стъпки. При този сценарий има по-голям риск целите да не бъдат постигнати, тъй като (в общия случай) се налага повече работа и има повече допускания. При тяхното нарушаване, целта става (почти) недостижима.

И последно – разликата между цел и задача според мен: както казах, моята работна дефиниця за цел е „Желан бъдещ резултат“, докато задача бих формулирала като „Конкретни изпълними действия по пътя към целта“. Разграничаването е важно, за да не се бъркат задачите с цели – задачите могат да бъдат пренебрегнати в името на целта. Обратното не е добре да се случва

 
 

Размисли (без страсти)

Искам съвсем кратичко да ви кажа следните неща (за някои от тях опитах да напиша отделни теми – не се получи. А и няма смисъл)

1. Каквото и да правите, когато ѝ да го правите, с когото и да го правите – винаги задавайте въпроса „С каква цел го правя„, „Какво ще постигна по този начин“, „Каква е ползата/ резултатът от това действие“. Или още по-добре „Какъв проблем ще реша“. Ако не можете да отговорите на този въпрос, имам лоша новина – губите си времето. Ако започнете да задавате този въпрос и осмислете значението му, ще видите колко много хора живеят хаотичен, безцелен живот – повечето нито си задават този въпрос, нито са способни да отговорят на него.

2. Четете стари книги – ако четете моите текстове, значи спокойно можете да четете и стари книги. Говоря за литература на предните поколения в превод на български. Защо е потребно това ли? Защото може да настрои мозъка на други вълни, да даде другия понятие. 1) Езикът тогава е бил различен – например в любима книга нашето ежедневно „в брой“ е преведено „с налични“. Когато чета такава литература, неусетно сравнявам „плануваното“ с „постигнатото“. Не е кой знае какво, но е обогатяващо преживяване. 2) Защото „попиваш“ от ценностите, идеалите и езика на тези книги. А те, при всички положения, са по-добри – в тези книги се изповядват утвърдените патриархални ценности като уважение към ближния и особено по-възрастните, мислене, обич, взаимност, със „сър“, „господине“ и „госпожо“… Езикът е по-издържан от днешното „опошловяване“ и опростачване. А всичкото това промива мозъка, пречиства го и го облагородява.

3. Усмихвайте се – нека усмивката ви бъде наркотик за поне един човек. Така, от една страна, усмивката ви всеки път ще радва някого. От друга страна, това ще ви стимулира да се усмихвате повече, а когато не сте в настроение – самият „зависим“ ще ви подтикне да се усмихнете с някакви мили думи. Осигурявате си трайно внимание и стимул. От една усмивка ще се роди красива симбиоза на взаимно повдигане на настроението и топли чувства.

4. „Любовта“ облагородява – и затова вече писах веднъж. Да, „плащате“ с хладнокръвието на здравия си разум. Но често си струва – ще видите „розови отенъци“ на неща които иначе са сиви и скучни. Ще имате стимул да живеете, да се радвате и да се развивате. Здравият разум е способен да ви покаже пътят от т. А до т. Б. Но любовта (или по-простичко и неангажиращо казано – романтичното увлечение) ще ви даде „гориво“ да изминете този път (дори и да не го виждате)

5.  Там, където липсата ви не се забелязва, присъствието ви е излишно – ако никой не се обади да ви потърси, не си правете труда вие да се обаждате или да страдате. По-добре си тръгнете и гледайте напред

(последно обновена: 12.03.2015. Добавени точки: 5. „където липсата ви не се забелязва)

 
 

Кутията с дреболийките – съвети за всеки ден

Имам един любим виц:

Мъж, гостувал във Франция, се прибрал в къщи. На вечеря, докато жена му сновяла напред-назад с чинийте той й казал:
– Докато бях във Франция при мадам Мари, за вечеря тя слагаше на масата бяла покривка. Дреболийка, ама страшен кеф!
На следващата вечер жена му се погрижила на масата да е застлана бяла покривка. Мъжът обаче казал:
– Докато бях във Франция при мадам Мари, за вечеря тя пускаше тиха музика. Дреболийка, ама страшен кеф!
На следващата вечер жената застлала бялата покривка и пуснала лека музика. Но мъжът й пак започнал:
– Докато бях във Франция при мадам Мари…
– Чуй ме сега – казала ядосано жената – докато ти беше във Франция при мадам Мари, аз бях на гости при комшията – Мишо! Неговият е с ей толкова по-голям от твоя – дреболийка, ама страшен кеф!

Тази статия няма претенциите за дълбоки размисли, нито за оригиналност. Всъщност тук просто ще събера (и ще продължавам да събирам) съвети, които имам – прочела съм в интернет, научила съм от по-умни от мен хора. Дреболийките, които правят живота цветен. Поради факта, че съм жена, съветите също ще бъдат предимно женски и домакински. Read the rest of this entry »