RSS

Category Archives: Правопис и граматика

Употреба на запетая

Темата за запетаята (и другите препинателни знаци) е малко по-сложна. Но без препинателни знаци изреченията ни стават трудни четими или въобще се губи смисълът им.

Примери: „Да се обеси не да се освободи“ (с този пример мама ме учеше за значението на препинателните знаци). Как трябва да се постъпи с човека – да се обеси или да се освободи? Ето и с препинателни знаци:
– Да се обеси – не, да се освободи (и човекът оцелява);
– Да се обеси, не да се освободи;
Още един пример „В Америка работят, ако плащат добре. В България работят, ако плащат – добре“.

Подхващам темата за запетайките, защото много се дразня, когато трябва да прочета едно изречение 4 пъти, за да разбера смисъла му.  Това се случва, когато не се слагат запетаи в края на подчиненото изречение. А може лесно да проверим как да оградим подчиненото изречение със запетаи – тази част от нашето изречение, която може да се изключи и смисълът все пак да се запази, се огражда със запетаи.

Пример: „Тази част от изречението, която може да се махне спокойно, се огражда със запетаи“ (Можем да прочетем „Тази част от изречението се огражда със запетаи“).

Допълнително пояснение: Едновремешното натякване „Пред ‘и’ не се пише запетая“ не важи!!. Когато след подчиненото изречение има съюз „и“, запетая все пак се пише.

Пример: В този случай запетая се пише преди/ след обръщение, когато то е в края, и от двете му страни, ако е в средата.

Спомагателни правила: подчинените изречения често започват с подчинени думи – който, която, където, когато…

Въпреки че – когато употребяваме „въпреки че“, „макар че“ запетаята се пише пред цялото словосъчетание

Пример: Тя отиде там, въпреки че ѝ бяха забранили

Добавям:

Обява в Интернет: „Мъж, 40 години търси секс“. Сега седя и мисля – проблем с пунктуацията или пълна човешка трагедия?

Добавям: 

Запетаи се пишат още, за да оградят обръщения. В този случай запетая се пише преди/ след обръщение, когато то е в края, и от двете му страни, ако е в средата.

Пример:
Веси, напиши си домашните.
Стани веднагаИване!

Моля теВеси, измий чиниите.

 

Думички-гумички – или думите, при чието наличие не се пише запетая: само, едва, чак, единствено (неизчерпателно). Когато някоя от тези думи стои пред съюза на подчиненото изречение, запетая пред нея не се пише.

Например: Пътувам с колата до работа само когато закъснявам.
Тя се усмихна чак когато разбра шегата

 

Пълен и кратък член

Започвам с темата за пълния и краткия член в българския език. Защото това е често срещана грешка, а методът за проверка е съвсем лесен.

Ето препратка към малко теория.

А ето и съвсем простото правило, което не изисква никакви познания: Проверяваната дума се заменя с той/ него. Ако пасне местоимението „той“ – пълен член, ако е подходящо „него“ – кратък член.

Пример: Започвам с темата за (него) пълния и (него) краткия член в (него) българсия език.
(Той) Методът за проверка е съвсем лесен.

Спомагателни правила:  Ако думата е след съюз, тя задължително е с кратък член.

Пример:Темата е за пълния и краткия член.
Отидох с приятеля ми до магазина

Правило: Ако думата е след глаголa „съм“ (и неговите спрежения – е, са), винаги е с пълен член.

Пример: Това  е георят, който спаси девойката.
(Той спада повече в категорията „висш пилотаж“ и ми донесе „каса бира“ (разбирай спечелих бас с него))

 
 

Правопис, граматика

Моето местенце все пак е неразривно свързано с езика (така си избрах, така се получи и няма как да е иначе, понеже езикът е една от любимите ми теми).

Обичам да ви разказвам истории, затова ще започна с тази: тя се случи в един работен ден. Имаше дискусия по граматически въпрос, при което аз обясних и аргументирах своето твърдение. Шефът ми ме изгледа и попита дали не съм филолог, понеже добре съм го обяснила.

Не, не съм филолог :). Но някога доста отдавна се случи друга история – майка ми бутна един учебник на някакъв професор под носа ми и се възмути как може да е професор, а да пише толкова неграмотно. Тази случка и вероятно отношението на мама към езика ме накараха аз самата пламенно да желая да пиша перфектно. Това се случи в ученическите ми години. И от тогава до днес не спирам да се старая да пиша по-правилно, по-грамотно и да карам, до колкото мога, хората около мен също да го правят.

И да, аз също не пиша перфектно. Допускам грешки – например редовно бъркам „о“ и „у“. Понякога бъркам пълен и кратък член. Понякога бъркам „и“ и „й“. А вчера установих, че съм била заучила едно правило съвсем накриво.

Искам да обобщя този увод: за мен е въпрос на лична чест и на обич към езика и българското да пиша грамотно. И в това отношение съм „сбъркана“ – в повечето случаи с един поглед откривам грешките в текстовете  – правописни, пунктоационни, граматически и стилистични.

Аз вярвам, че всеки може да се научи да пише (по-)грамотно като само отдели известно време и внимание. И затова започвам тази инициатива – да споделям различни правописни и граматични правила така, както са най-лесни за запомняне. Пак казвам – аз не съм филолог и също допускам грешки. Затова тази тема искам да е не просто „тема с продължение“, но и взаимоучителен похват. Т.е. ще се радвам, ако има с кого да дискутирам наученото. И много ще се радвам, ако някой поправя моите грешки. А за проверка на твърденията, възнамерявам да си купя новия речник, когато излезе.