RSS

Category Archives: Размисли-лутаници

За отделяне на стари теми без особена стойност

Вън от „кутията“

Намерих още едно важно нещо, което да кажа.

В моята (ИТ) област често се среща понятието „out-of-the-box“. Много е любимо. Особено ако четете за интервюта на специалисти по ЧР – ще видите сума въпроси, които проверяват точно „out of the box“ мисленето. И аз още по-често, повече и по-дълго се чудех що за звяр е това. И за каква кутия става дума? Коя кутия? Къде са ѝ краищата? Квадратна ли е или е кръгла? Бяла, черна, червена? Моята „кутия“ беше квадратна с черни отвътре и бели отвън стени… Read the rest of this entry »

 

Откровение

Хвана ме музата на споделянето.

Казвате ми, приятели мои, че съм странна. Странна съм. Но прави ли ме това лоша? „Странна“ е не само въпрос на избор, както е в последно време. Такава съм се родила. Read the rest of this entry »

 

Съжалявам

Съжалявам, излъгах ви. Излъгах ви неволно за думата „съжалявам“. В една по-предишна публикация, заявих, че това е куха дума и не носи почти никога никакъв смисъл, защото, ако наистина съжаляваш, просто не би го направил или би взел мерки да не се случва отново. А ако си го допуснал и си склонен  да го допуснеш, значи всъщност не съжаляваш. (според собствените ми разбирания за смисъла и стойността на тази дума).

НО

днес открих едно изключение (без да отричам цялото правило). „Съжалението“ може да се прояви в един особен аспект. Колко съм склонна да го оправдая, при положение, че е всеизвестно, че това е кофти, е друг въпрос.
Но напълно подкрепям „Съжалявам, исках да направя добро“. В този случай човек наистина е воден (приемаме, че  е) от чисти подбуди. Наистина не би позволил глупостта да се повтори. И наистина е продиктувано от чиста глупост. (най-често).

За мен в тази (и за момента единствено в тази) си форма „съжалението“ има смисъл.

И нека не забравяме, че точно пътят към Ада е осеян с добри намерения

 

Стават грешки

Една от любимите ми лакардии „Стават грешки – казал таралежът и слязъл от четката за коса“.

Много ме забавлява да гледам как хората имат грешни представи. И то не грешни спрямо моите собствени – и това, но това е отделна категория.

А грешни спрямо разни (сравнително) обективни фактори. Например наскоро прочетох, че са ме номинирали за най-голям преписвач. И все още не мога да разбера как това се е случило и какво означава. Който е бил с мен на поне един изпит, знае, че имам прекалено голямо самочувствие, че знам достатъчно или поне не по-малко от другите и достатъчно гордост, че използвам собствената си глава по-добре или поне не по-зле от другите, че да преписвам. А който ме познава по-добре знае, че ако седна да си пиша пищови или да чета учебника, за да знам от къде да преписвам, докато си подготвя преписването, вече съм научила 60% от нещата. Сядам на първия чин, нещата ми са винаги отстрани и винаги работя съвършено тихо и бързо. (Добре де, добре – с малки изключения, много малки).

Или грешни спрямо масова представа. Например имах една колежка. Тя дълбоко вярваше, че е адски добричка и обичлива. А иначе беше зла и заядлива като гладен дог, който надушва мръсен циганин. Или например протестите. Имаме 2 групи от хора – тези, които протестират, и тези, които не протестират (или които участват в антипротести). Приемаме, че едните вярват в едната теза, другите – в противоположната. Твърдя, че всеки е прав за себе си и вижда нещо вярно (и вероятно има нещо вярно) в позицията си. Но погледната глобално, тази сцена се развива в една държава, в едно общество, което следва едни закони и т.н. Т.е. като изключим личните фактори (като собствена съдбата, текущо емоционално, финансово, образователно и др състояние…), всичко останало е равно, особено всичко, по което има различни позиции. Т.е. една от двете групи е в грешка (или и двете са в някаква частична грешка. Но и двете да са прави при две противоположни мнения, няма как да стане).

Или грешни на база противоречаща си информацияНапример когато човек прави едно, а казва друго, поведението, тялото, тонът и целият друг невербален език казва обратното (реално тук няма факти, но има противоречаща си информация).

А най-любима ми е заблудата на хората, че като казвам нещо, визирам (само) тях.

 

Принцип на Парето (80-20)

От как го научих, това е един от любимите ми принципи. Много прост, практичен и (правилно употребен) – полезен. Гласи „20% от усилията, дават 80% от резултата“. С разни прочети, като се твърди, че всеки е верен.

80%:

  • литература за личностно изграждане и надграждане;
  • университет;
  • труд като гламав;
  • емоционална ангажираност;
  • стотици или хиляди часове;
  • и не знам си още какво

резултат – „пръчката“;

20%:

  • емоционална ангажираност;
  • малко познания по програмиране;
  • 3 дни;

резултат – отличен. Усмивка, топъл поглед, искрена радост.

Кажете ми после пак „Ама защо се занимаваш с глупости?“. Е те за тези „глупави“, елементарни нещица. По-ценни от парите и по-важни от тях. И по-желани.

Иначе не че 80% нямат влияние. Напротив, имат. Твърдя, че всяко нещо (и най-малките) оказват своето влияние, за да се изградя като личност и да дам 20%, Но за какво са всички усилия, когато само най-малките дават значим резултат?!

 
Бележка

Нежност, гальовност. Грижа, внимание.

Хубава прическа, нова рокля.

Кино.

Топла сготвена вечеря (ухаеща на билки и масло).

Разходка по изкъпаната с дъжд земя.

Голяма тарелка десерта.

Усилие.

Светлината на електрическа крушка.

Топлината.

Интригуваща история.  Успех

Знаете ли какво е общото между тях?

Нежност, гальовност. Грижа, внимание. Хубава прическа, нова рокля. Кино. Топла сготвена

 

За панталоните

Аз имам проблем – много обичам да си нося панталоните и много трудно ги преотстъпвам. И този проблем си има два аспекта – че аз обсебвам панталоните и не ги давам или че панталоните просто се мотаят безпризорно и аз затова ги навличам. Та питам аз – кое е първото – яйцето или кокошката?

И ако някой реши да ми отговаря, да дефинира кое е яйцето и кое кокошката :).

Аз лично смятам, че на нашето поколение (и ще го дефинирам като тези, които никога не сме били обучавани в комунизъма и социализъма), са ни дадени твърде много права – какво да носим, какво да мислим, какво да казваме. Така от рано всеки си е избрал дали да е с пола и панталони. И някои хора грешно са нахлузили неправилната дреха (според мен даже масово).