RSS

Мъжете „3Д“

Преди време попаднах на класификация на мъжете, която ми се стори доста забавна:

В наше время есть три вида мужиков: 3Д (дом, дерево, дети), 3Б (бабки, баня, бабы) и 3Т (тапки, танки, телевизор)

Когато за втори път намерих тази дефиниция (умишлено), изпаднах в тих, дълбок ужас – заради краткото разширение

В наше время есть три вида мужиков: 3Д (дом, дерево, дети), 3Б (бабки, баня, бабы) и 3Т (тапки, танки, телевизор)…. первый вид вымирает?

Ужасих се не от осъзнаването, че първият вид умрат. А от количеството хора, които смятат така.

Защото видът мъже ДДД не е умираш, наротив – той е зараждащ се вид. Да, и в първото, и в моето твърдение има един и същи факт – относителният дял на ДДД е сравнително малък в сравнение с другите два вида. Навярно е така. Но тези статистиески данни все още не трябва да се тълкуват като замиране. За да говорим за тренд, трябва да разгледаме въпроса в динамика и тогава да тълкуваме резултатите – независимо дали ще потвърдим или опровергаем някоя или и двете теории. Позволете ми да го направя: Read the rest of this entry »

Advertisements
 

Нека бъде пролет

Преди да прочетете тази статия, задължително!!! прочетете тази: Крал плъх (крыса – плъх. Останалото би трябвало да е разбираемо). Тя нагледно и умопотресаващо (умишлена дума – след такива статии аз съм няколко дни в ступор) обяснява „Защо“ сме на това дередже. А надолу е моето предложение за това Как да се оправим (защото статията отговор не дава).

„Потресаващото“ убийство на „невинното“ „дете“ Тодор от Враца тресе България (не съм запозната с казуса и не искам да бъда!). И насилието над възрастен човек. И боят на учителка и т.н. И всички еднакво се възмущават „Как може х човека да гледат тези безчестия и да не вземат участие“. А вие бихте ли се намесили, ако бяхте там? Уверени?

А аз – не. При положение, че цял автобус седи и гледа безучастно, кой ще ми помогне на мен?! Само ще си купя боя и въобще няма да успея да помогна на бития. Той, вероятно, би ми помогнал, ако можеше. Или би „бягал за живота си“. Как мислите?

Обществото ни е разединено. И по-точно – разложено на единични градивни „Аз“. БЕЗ нравственост. БЕЗ добродетели. БЕЗ достойнство. И какво можем да направим ли?

  1. Трябват ни БУДИТЕЛИ

Трябват БУДители – хора, носители на малкото останала нравственост. Хора с добродетели и смелост. Които разбират, че добруването на обществото е по-важно от добруването на индивида. Защото в болно общество „здрави“ хора не може да има. Трябват ни такива, които умеят да страдат, да се учат, да се жертват, да водят народа. Защото на стадото трябват водители.

Или като отдавна написах – пролетта не идва без птичките. Нагледно: кога е пролет? Края на февруари? Март? Април? Когато цъфнат дърветата? Когато долетят птичките? И ако птичките не долетят, как ще разберем, че е станало пролет? И пролет ли ще е въобще?

Или иначе казано – трябват будители, които да събудят народът от зимния му сън. Да му покажат, че е пролет и е време за разцъфване.Не да лаят, а да действат и да увличат народа след себе си.

2. Трябва НАРОД

Трябва народ, трябва обединение. Защото една птичка пролет не прави. Не се ли обединим около идеята за общото си благо с цената на личният дискомфорт, не се ли сложим под общия знаменател, че и ние сме в купа с мършата, не изберем ли да страдаме – нищо няма да се получи. Промяната започва от вътре навън – от себе си към хората. Както многократно съм казвала – правете и правете всеки ден.

Мамка му, предизвикателство към всички мъже: утре отстъпете в автобуса/ метрото място си на някоя жена. Просто така – защото е жена и защото това е нравствено. Помогнете на бабичката, която ви крещи насреща – защото е възрастна. И да, вероятно не е права. Но го направете – в името на себе си и собствената си нравственост.

Забравили сме най-стария завет: лесно е да скършиш една клонка. С наръча обаче ще се озориш.

3. Малко и всеки ден

Трябва да се прави с малки крачки всеки ден. Големите дела не изменят. Въпреки всички убийства, зверства, народът не прави нищо друго освен да оплаква нещастната си съдба. Насилието не изменя – не можеш да заставиш хората да бъдат добри, съвестни и нравствени – трябва да ги подбудиш, да ги провокираш да искат, да им покажеш по-доброто.

Будители, малко и всеки ден. Не трябва да забравяме нашата цел: тя не е да построим по-добър строй, тя е да сме по-добри. Всеки ден.

Ако се целим в нещо определено, ще го постигнем. Ето например – физическата свобода от турското робство. И после какво? Нищо, разложение. Вместо това трябва всеки ден да имаме само една цел – да сме по-добри. И не, не е лесно – никой не е светец или ангел. И да, трябва със себе си да започна относно точка 2. Но всеки ден трябва да полагаме усилие да сме по-добри.

Промяната не е лесно нещо – трудно е. И първата крачка е най-трудна. Но когато веднъж я направим и се обърнем назад, ще виждаме резултат. И ще ни е по-лесно.

А как можеше да завърши всичко? Можеше на тези местопроизшествия да има един будител. И в душата на този будител да трепне нещо – някаква малка искра нравственост. И да види, че така не бива. И дори да се опасява за живота си, да прояви смелост и разум и да „почука“ по съвестта на околните: „Момчета, работите отиват на зле. Дайте да помогнем на хората да се успокоят“. Имаме будител, имаме народ, имаме провокация, а не насилие. Будителят не е сам, не се страхува повече за живота си. Нравствеността бележи точка. Работите се подобряват.

Но вместо това – още един кръст и венец. Опечалени родители. Глупав народ. И още една погребална песен за България.

Предлагам упражнение за релакс на всички, които са се натоварили от статията: седнете в удобна поза. Сключете палец и показалец. Дишайте дълбоко и равномерно. Повтаряйте следната мантра, докато почувствате облекчение и отпускане „Комунизмът е виновен. Русия е ужасно място. Путин е деспот и терорист.“ Живейте щастливо!

Крысиный король: http://politikus.ru/events/4401-krysinyy-korol-ili-eksperiment-nad-rossiey-udalsya.html

 

Мой/ твой и колко точно ми пука

За първи път прозрявам и съм способна да видя, че мотивацията се дели на две (два типа) – на неща, които правим за себе си, и неща, които правим за другите. Това явно разделение ми дава нов ключ да разбера какво движи хората напред и защо някои мотиватори са успешни, а други – не, къде да действам и къде да спря.

Мисля, че във всяка постъпка има по малко и от двете, но въпросът е кое е водещото.

Когато правим нещо, за да задоволим собствените си потребности и отсрещният човек е от по-малко значение (да не употребя думата „заменим“ и „без разлика“), това е за нас. Това, своево рода, е егоизъм, облечен в алтруистично поведение.
– Когато даваме пари на просещите – това не е защото те действително се нуждаят от пари (това не го знаем), а за да утешим и уверим себе си, че сме направили добро;
– Когато разтривам гърба на приятел, това не е защото го боли (много хора ги боли), а защото така аз се чувствам полезна;
– Когато правим нещо мило за любимите хора (сандвич, леглото, подарък), това не е за тях – защото те имат нужда. Заради нас е, защото ние ги обичаме;

Когато ни помолят за нещо, най-често е заради отсрещния човек, а не заради нас. В тези ситуации ние най-често сме просто инструмент на неговите цели и действия.
– Когато колега прави презентация и ни помоли да присъстваме – не е заради нас, за него е, защото той има нужда от подкрепа;
– Когато роднини или приятели ни дават пари или подаръци – не е заради нас, заради тях е – защото те искат да направят нещо, да изпълнят някакъв „дълг“;

Както казах, нещата не са едностранни, винаги и двете страни имат значение. Защото не оправяме леглото на непознати и не даваме пари на хората по улиците просто така. И когато ни търсят, не е просто за бройка, а защото ни вярват. Въпросът е да определим водещото и да използваме това силно оръжие:
Ако за васпреследвайте ги. Те са вашите мечти и желания и никой няма да се погрижи за тях освен вас, никой няма да разбере какво искате, ако не го изкажете на глас и ясно.
Ако са за другитепозволете (колкото и да не е просто; когато е възможно), ценете и поблагодарете. Не е нужно всеки път да влизате в разпра „Ама не е нужно, защо го правиш“. Защото имат нуждата – затова. Или да отказвате или да се възгордявате: ако някой ви е помолил за нещо във вашите компетенции – свършете го и не му отдавайте прекалено голямо значение.

Втори аспект: аспектът взаимност. Всеки човек има определена граница, в която ще ви търпи. Ако го прави за себе си – очаква да получи нещо. Егоистичните подбуди са съпроводени с чувства и с очаквания. Ако не отвърнете – ще се изчерпат. Същото важи и за даването – ако искате внимание, използвайте го внимателно, защото свършва.  Следващите редове са на английски, защото просто ми се струва непреведимо – на български това е глагол (не ми пука или по-циничната му форма), а ми трябва съществително (ако някой го преведе, ще ми е много интересно да видя превода):
Everyone has a surtain amount of fucks to give.
1. Don’t give a fuck for bulshits (see The subtle art of not giving a fuck);
2. Don’t make people give a fuck about bulshits – otherwise they will not have fucks left to give for the really important things. Имах съквартирантка. Инструктираха ме да се грижа за нея. ОК… Обаче тя веган. Не яде глутен. Не може да спи при еди-какви-си и какви условия. И не ходи там. И е студено… Накрая ми писна.

Което обаче ми напомни други две важни неща в рамките на същите размишления: не проектирайте своите желания и ценности върху другите. Тях ги мотивират другите неща. Същата тя ми обясни как трябвало да я уважавам, защото тя ме уважавала – не святкала лампата, пазела тишина, едва ли не – не ядяла, за да не ме събуди. Е да, ама мен това не ме вълнува, аз искам други неща. И съответно нищо относно вашите щения и потребности не е очевидно – ако искате нещо, кажете го на глас и ясно.

Второ, при проблемите също има ясно разделение мои-чужди. Моите действия и последиците от тях – са мой проблем. Как някой се чувства в следствие на моите действия – е негов проблем. Не носете отговорност за чуждите чувства и емоции, не се обвинявайте, че не сте сбъднали мечтите им или не сте изпълнили изискванията им. Ако някой е решил да се държи по някакъв начин – това е негово решение, не ваш проблем.

Вдъхновение:

http://markmanson.net/not-giving-a-fuck – The subtle art of not giving a fuck

 

Срещите

Срещите не са ми сила – може би защото с всяка следваща ги мразя все повече и повече и ги избягвам с всички сили. Защото повечето мъже правят ад от тях. Единствените „срещи“, на които съм се наслаждавала, са били безкрайно непретенциозни и неформални – въобще не срещи.

Да, да, знам – искате да ѝ (със същият ефект може да се чете ‘му’, само с леки корекции) дадете всичко – луната и звездите. Обаче се спрете малко. Колкото повече влага човек в нещо, толкова повече ангажименти и очаквания залага. Затова изберете най-простият вариант и го карайте полека (да, знам, че този съвет първо аз трябва да се науча да го спазвам).

Поканата

Смс, съобщение по някой комуникатор, телефонно обаждане – все едно. Форматът в момента не е важен, важно е съдържанието. Защото често е недостатъчно. Поканата трябва да съдържа минимум: час и място на уговорката, тип на срещата: вечеря, бира, театър, концерт; формална/ неформална обстановка, желателно – място на превеждане, глагол, който да показва ясно, че това е покана. Аз лично обичам когато има и подсказка или в прав текст – желано облекло (напр. неформално, спортно, елегантно). Ако ще има други участници – имената им. (Имам билети за постановката „…“ за петък в 19:00 часа в театър „..“. Ще дойдеш ли? или Тази събота в бар „..“ има латино парти. Искаш ли да идем към 9? )

Подаръците

Както казах – придържайте се към най-простото. Честно казано – цветя или подаръци ми се струват неподходящи на първа среща. Но някой малък невинен жест (красив бонбон или… нямам идея :)) може да изстреля нещата в облаците. Напр. един път ми подариха кутия бонбони при запознаването (и шоколад за човека, който ни запознаваше). И макар да продължи зле, беше невероятен жест.

Мястото

Можете да попитате дамата дали има предпочитания. НО при всички положения трябва да имате варианти. Ненавиждам когато ме поканят навън и се почне „Ами къде искаш да идеш?“ и едни безкрайни разходки. Аз поканена ли съм или организатор?!? Освен това, често не познавам мястото, на което се намирам. Как да знам къде искам да ида?!? Освен това, сигурни ли сте, че можете да си го позволите? (ако съм в подло настроение, ще избера или много скъпо място, или много шумно)

Обобщено – особено за първи срещи мястото трябва да е:

  • избрано – т.е. да сте го избрали;
  • тихо – за да дава възможност за разговори. И все пак, трябва да има лека музика, за да е комфортно;
  • не прекалено официално – за да се разчупи по-лесно обстановката. а и освен това – официалните места често са повод за притеснения, а това е последното нещо, което е нужно;
  • наблизо – ако мацката е печена, има голяма вероятност да е на токове. А токовете не са удобни за ходене. Затова осигурете начин за придвижване;

Храната

Ако я каните на вечеря, етикетът изисква да не е сита. Затова не я дръжте гладна – нахранете я максимално скоро. Не знам как е редно (кой) да се поръча храна. Но ако сте избрали мястото, вероятно имате идеи какво е хубаво. Аз лично се радвам поне да ми подскажат кое си заслужава (всъщност често предпочитам да изберат вместо мен). Храната трябва да е достатъчно и не прекалено. Ако храната не е достатъчно, тя ще мисли за стомаха си, а не за Вас. Ако е прекалено – също.

Разговорите

Нещата с говоренето или се получават, или не. Но със сигурност – не я прекъсвайте и не я карайте да говори насила (Разкажи ми за себе си – абе аз да не съм на интервю за работа или на разпит?!?). Помислете си за няколко любопитни теми, ако разговорът замре – последният филм, който тя/ вие сте гледали, хубав ли беше, а в сравнение с някой друг? Или хобита? Или, мамка му, времето. Ама не какво е времето, а какво може да се прави в такова време например. Или пътувания. Първо, ще съживите разговорът, ако положението не е обречено. Второ, ще получите ценна информация, ако не сте пълно дърво.

След вечерята

Там нямам думата. Всичко навярно зависи от това как е протекла вечерята. Ако е приятна, може да се продължи в някой бар/ кафене – важат горните правила!! Или ако мацката обича и не е на токове – лека разходка. ЛЕКА!! Или кино. А ако е било обяд, а не вечеря – някакви занимания (сещам се за кънки на лед през зимата). При всички положения – грижете се за комфорта ѝ и за това да е подготвена за преживяването.

 

(Псевдо)Алфа

Тази статия я пиша за всички силни мъже – моята слабост в живота.
Най-накрая достигна до жирафа и ясно прозрях, че има два типа мьже – алфа и псевдоалфа. Алфа са истинските водачи, сьщински мьже. Псевдоалфа са само маска, която успява да заблуди много хора. Не твьрдя, че по-долните редове са пьлна истина – дори не твърдя, че са истина въобще. Това са само мои наблюдения и оставям тази статия във вид на записка и нищо друго.

Псевдо Алфа
Най-съществената разлика между псевдо и алфа е невидима и това е начинът, по който се чувстват. Псевдо е неуверен, той иска да бъде повече, да бьде силен и истински мьж и най-вече – да бъде уважаван, ценен, да му се вьзхищават и да имат нужда от него. Псевдо има нуждата от оценката на хората. От другата страна, алфа знае кой е в действителност и няма нужда от никакво утвьрждаване. Т.е. няма нуждата от мнението и оценката на другите хора. Алфа познава собствените си сили и слабости, приема ги и ги цени.
Поради своята неувереност и постоянна нужда от утвърждаване, псевдо най-често е нервен и напрегнат, умислен, винаги „на лови по-скоро намусен.  Алфа е сигурен в себе си и способностите си и затова е спокоен и уверен, не се притеснява от хора или събития.
Псевдо често е прекалено вглъбен в себе си и собствената си неувереност, за да обърне внимание на хората около себе си. Нещо повече, истинският алфа се грижи и за настроението на хората около себе си. Той е жизнерадостен и весел, шегува се и се смее.
Тъй като псевдо питае неутолима нужда да утвърждава себе си, за него иедеята да признае, че е сбъркал, е недопустима – все пак това би навредило на репутацията му!!!  Алфа знае, че хората бъркат и това е нормално. Затова той може да признае слабостите и грешките си с високо вдигната глава и да продължи смело напред към нови грешки.
По същата причина псевдо се опитва да се огради единствено и само с най-харесваните и „готинимацки. Той на практика не се интересува какви са жените и дори не ги иска – важно е само да използва популярността им за собственото си утвърждаване.  А алфа успява да види и покаже красотата (вътрешна и външна) на всяка жена. Той не се интересува от мнението на другите за нея – изгражда си свое на база ценностите й. И след това ги използва, за да я накара да се чувства добре и с високо самочувствие.
 По темата утвърждаване мога да допълня, че псевдо го прави за сметка на другите – като се възползва от тях или катго непрекъснато погазва честта и качествата им, като доказва колко по-велик е. Стратегия – аз преди другите.  А алфа помага на другите. Знае, че личният успех е несладък и нетраен без наличието на колективен успех. Той използва качествата си, за да тегли всички напред и го прави чрез своите знания и опит. За своя собствена сметка и като остава в сянка.
Псевдо избягва да носи отговорност – той има далеч по-важната мисия да се грижи за репетуцията си. Взима решения и отговорност, когато трябва да го направи публично. Алфа е отговорен в своята същност, отговорността е част от живота и същността му.

Знам, че направих псевдо да изглежда като нещо дяволско и ужасно. И по моему той е точно такъв. Това, с което може да ви заблудя, е че изглежда разпознаваемне е. Както казах, основната разлика между псевдо и алфа е невидима – на пръв поглед и двамата са силни, отговорни и прекрасни мъже. Затова внимавайте – гледайте под повърхносттаистината е някъде там.

За довиждане ще ви разкажа за един (колективен) алфа и един (колективен) псевдо: спира токът в офиса. Единият се тупва по гърдите и заявява „Сега ще видя какво става“. Излиза, връща след 5 минути и псува леко и казва, че токът ще дойде след 1 час. След това се оплаква, че няма да успее да свърши всичката ужасно много работа, която има. Излиза и после ще го видите да си приказва с най-вървежните колежки в офиса (даже когато има ток).

През това време се появява шефът и обявява изнесена работна среща в близкото кафе. Колективьт се събира на партера, но кое по-точно е близкото кафе? Герой 2 объсжда с ръководството близките кафета. Междувременно пуска няколко шеги кьм близкостоящите колеги. После премисля всичко, предлага кафе и докато всички си говорят и се лутат в безпорядък, той се отправя натам, като не спира да си говори с колегите, да се шегува и непрекъснато да следи дали всички са налични.

 
 

Не сбогом, само довиждане

Приятели, това ще е последната ми статия за известно време – не защото нямам време (най-глупавото оправдание на света). И не защото статиите тук са ми ниско в приоритетите.

Започнах този „блог“ с идеята да се разтоварвам, просто да пиша, да раста. И той изпълни си тази цел – беше ми добро приятелче.

А във втората си цел изцяло се провали – да дискутирам с хората. За всички 123 статии имам 21 коментара – горе-долу на 6 статии по един. И като изключим моите… .

И тъй като намерих нов начин да се разтоварвам, да пиша и да раста, вече не ми е необходим. И на вас, очевидно, не ви е необходим.

1. Всичко, което мога да напиша, по-мъдри хора от мен вече са го написали. Аз, волно или неволно, само повтарям техните мисли, съвети, писания.

1.1. Постарах се да ви казвам какво имам да ви кажа – особено напоследък. Но може би се провалих;

1.2. И освен това – допълнително: аз съм малка и глупава, не мога да дам повече от нивото, на което сама съм израснала;

2. Не вярвам нещо от написаното да ви е било полезно – да е минало през вас, да ви е оставило „белег“, да ви е подтикнало да сте малко по-добри. Може би аз съм виновна – че не завършвах всяка статия с „И сега направете следното и напишете резултата в коментар“.

Дозрях до идеята, че знанието трябва да се „изстрада„, да се „изживее„. Когато не си имал надежда, оценяваш и нищожната искрица. Когато проблемите те затрупат, разбираш кое е полезно и кое не, тогава растеш. Когато е било зле, всяко подобрение е осезаемо. Когато нямаш и губиш, се научаваш да цениш. Не можеш да контролираш всичко, трябва малко и да вярваш. Поне аз така разбрах. Не когато четеш мантри, мисли и цитати. (Аз обичам да разказвам притчи. Но не притчите ме променят, а заради промените чувствам притчите)

3. Нещата трябва да се казват според ушите, които слушат. Аз нямам какво да кажа на „всички“ – вж. т.1. И нямам нуждата да опосредствам общуването си с приятелите ми с „блог“.

Така че, приятели (защото знам, че само приятели ме четат), довиждане! До нови срещи. Ако искате да си общуваме, знаете как да ме намерите (лятото пия светла бира, зимата – червено вино).

А аз може би ще пиша, без да публикувам. И един ден ще се събудите и ще има 10-20 нови статии. Може би ще поумнея достатъчно, за да имам какво да кажа.

До тогава – желая ви достатъчно!

Правете, обичайте и живейте всеки един миг с цялото си същество! Vaya Con Dios

 
3 Коментари

Posted by на 14 август , 2015 in Запознаване

 

Най-прекрасните думи

Думите, които обичам най-много, са „мама“, „семейство“, „благодаря“, „приятели“, „Усмивка“, „въпрос“, „добро“… Щях да напиша „обичам те“ и „извинявай“, но това не са от думите, които са за изричане. За сметка на това има няколко съвършено прости реплики, които ме карат да се чувствам добре.
1. „Е и? Какво от това?“ – харесва ми да го чувам, защото ми напомня колко често се „занимавам с глупости“ и отдавам прекалено голямо значение на дреболии. „Какво от това“ ми казва „Постъпи както желаеш, изборът е твой“. После ми става леко на сърцето;
2. „Каквото си искаме“ ме кара да се чувствам сякаш имам контрол и мога да направя всичко. С тази реплика сякаш цялата свобода на света се всмуква във вените ми. Нещо повече – тази реплика означава „Сега ти си ми най-важна и нищо друго няма значение“;
3. „Не е нужно да минаваш през това сама“/ „Не си сама“ е сред фаворитите ми. Тя ми дава подкрепа, вдъхва ми сигурност и ми напомня за ценността на хората около мен. Разбира се, когато думите не са само думи, а са подкрепени с действия. В противен случай са гнусни;
4. „Какво искаш?“/ „Какво да направя за теб“ – знам, че когато ни помагат, хората се опитват да ни дадат тяхното най-добро решение (когато го съобразят). Но не винаги това е моето най-добро решение. Например когато съм тъжна, се опитват да ме успокоят и да ми кажат, че не всичко е толкова лошо. А аз имам нуждата просто да ме гушнат и да поплача (за ужас на всички мъже). Е, не винаги знам какво искам. Но това, че някой ме пита, ми показва вниманието му към мен.
И разбира се 5. независимо какви са думите, най-хубавите идват от сърцето, от душата. Тези, които някой е почувствал.
От живота искам да не останат неизказани думи, за които да съжалявам, че не съм казала преди да се явя пред Главния счетоводител.