Най-прекрасните думи

Думите, които обичам най-много, са „мама“, „семейство“, „благодаря“, „приятели“, „Усмивка“, „въпрос“, „добро“… Щях да напиша „обичам те“ и „извинявай“, но това не са от думите, които са за изричане. За сметка на това има няколко съвършено прости реплики, които ме карат да се чувствам добре.
1. „Е и? Какво от това?“ – харесва ми да го чувам, защото ми напомня колко често се „занимавам с глупости“ и отдавам прекалено голямо значение на дреболии. „Какво от това“ ми казва „Постъпи както желаеш, изборът е твой“. После ми става леко на сърцето;
2. „Каквото си искаме“ ме кара да се чувствам сякаш имам контрол и мога да направя всичко. С тази реплика сякаш цялата свобода на света се всмуква във вените ми. Нещо повече – тази реплика означава „Сега ти си ми най-важна и нищо друго няма значение“;
3. „Не е нужно да минаваш през това сама“/ „Не си сама“ е сред фаворитите ми. Тя ми дава подкрепа, вдъхва ми сигурност и ми напомня за ценността на хората около мен. Разбира се, когато думите не са само думи, а са подкрепени с действия. В противен случай са гнусни;
4. „Какво искаш?“/ „Какво да направя за теб“ – знам, че когато ни помагат, хората се опитват да ни дадат тяхното най-добро решение (когато го съобразят). Но не винаги това е моето най-добро решение. Например когато съм тъжна, се опитват да ме успокоят и да ми кажат, че не всичко е толкова лошо. А аз имам нуждата просто да ме гушнат и да поплача (за ужас на всички мъже). Е, не винаги знам какво искам. Но това, че някой ме пита, ми показва вниманието му към мен.
И разбира се 5. независимо какви са думите, най-хубавите идват от сърцето, от душата. Тези, които някой е почувствал.
От живота искам да не останат неизказани думи, за които да съжалявам, че не съм казала преди да се явя пред Главния счетоводител.