RSS

Никой (филм, Бг, 2016)

Доста приятен български филм.

В рекламата му по някоя телевизия даде изключително силна заявка за много еротичен и сексуален филм. И макар сексът да е една от централните теми, Никой далеч не изпълнява заканата си. Във филмът има 3-4 секс цени и то съвсем не толкова голи и откровени както в Първичен инстинкт или няколко други филма.

Вероятно за щастие. Защото филмът се оказва значително по-дълбок и смислен – филм за целия живот. Действието се развива бавно (доколкото изобщо има такова), на фона на разкошни пейзажи. Сюжетът е ясен от самото начало. Но буквално до последната сцена е непредсказуемо какво ще се случи след малко, как ще свърши филмът и къде.

Дразнещо за мен беше озвучаването на моменти – небалансирано, понякога те „удря“ в ушите, а понякога трябва силно да се напрегнеш, за да проследиш репликите. В началото ме дразнеше и опростачената, модернистична и твърде разговорна реч. Но към края на филма осъзнах, че дали целенасочено и умишлено, дали повече инстинктивно или съвсем случайно, това е за да подсили същината.

Най-приятно все пак остаава, че ни за миг филмът не дава усещането за американска позиция. Напротив – съвършенно различен и със своя душа.

Накратко – ако ви се гледа нещо нестандартно и свежо – гледайте го.

 
Вашият коментар

Posted by на 13 март , 2017 in Нрави

 

Добре дошли в пълнолетието

Попитаха ме: „Добре де, сега като съм на 18, кога ще започна да се замислям за живота„. Отговорих: „18 няма нищо общо. Ако преди си се замислял, пак ще се замисляш. Ако не си, надали и ще почнеш„.

Но веднъж встъпил в „света на възрастните“, човек трябва да се измени – малко или много. Това може да стане на 15 или на 20, но рано или късно ще се случи. Не от днес за утре – плавно и неусетно. По необходимост.

Read the rest of this entry »

 
Вашият коментар

Posted by на 23 октомври , 2016 in Нрави

 

Къде е доброто?

Отговор номер 1: Не в България;

Обещах да ви разкажа къде е доброто. Истината е, че го има, но не живее по нашите ширини и по-точно в нашите български души. Още по-точно в българското общество – то не съществува. Българинът е върл индивидуалист и може да изпитва удоволствие като прави добро, но по-голямо удоволствие изпитва да не е прецекан и да е на кяр. Read the rest of this entry »

 
Вашият коментар

Posted by на 23 октомври , 2016 in Нрави

 

Здравейте, уважеми читатели!

Събрах мъдрост (я умудрилась) да ви разкажа какво се случва (в духа на последните статии) – черната овца побеля и сега успешно се вписва в стадото (има още малко сиви оттенъци по козината, ама редовно ги накисва в белина); белите лястовици отлетяха към по-топли и добри страни; белите мечки откраднаха вашата стара позната и я замениха с нова никому непозната.

Read the rest of this entry »

 
Вашият коментар

Posted by на 23 октомври , 2016 in Запознаване, Нрави

 

Какво мъжете не знаеха за жените

И мнозина все още не знаят

Жената и женският цикъл остават мистерия за много мъже. Понякога предизвикват страх, отвращение и стават повод за подигравки. А всъщност заслужават уважение и възхищение, доколкото всички чрез този механизъм сме се появили и още дълго време ще се появяваме. А механизмът е съвършен и удивителен! Read the rest of this entry »

 

Мъжете „3Д“

Преди време попаднах на класификация на мъжете, която ми се стори доста забавна:

В наше время есть три вида мужиков: 3Д (дом, дерево, дети), 3Б (бабки, баня, бабы) и 3Т (тапки, танки, телевизор)

Когато за втори път намерих тази дефиниция (умишлено), изпаднах в тих, дълбок ужас – заради краткото разширение

В наше время есть три вида мужиков: 3Д (дом, дерево, дети), 3Б (бабки, баня, бабы) и 3Т (тапки, танки, телевизор)…. первый вид вымирает?

Ужасих се не от осъзнаването, че първият вид умрат. А от количеството хора, които смятат така.

Защото видът мъже ДДД не е умираш, наротив – той е зараждащ се вид. Да, и в първото, и в моето твърдение има един и същи факт – относителният дял на ДДД е сравнително малък в сравнение с другите два вида. Навярно е така. Но тези статистиески данни все още не трябва да се тълкуват като замиране. За да говорим за тренд, трябва да разгледаме въпроса в динамика и тогава да тълкуваме резултатите – независимо дали ще потвърдим или опровергаем някоя или и двете теории. Позволете ми да го направя: Read the rest of this entry »

 

Нека бъде пролет

Преди да прочетете тази статия, задължително!!! прочетете тази: Крал плъх (крыса – плъх. Останалото би трябвало да е разбираемо). Тя нагледно и умопотресаващо (умишлена дума – след такива статии аз съм няколко дни в ступор) обяснява „Защо“ сме на това дередже. А надолу е моето предложение за това Как да се оправим (защото статията отговор не дава).

 

 

 

„Потресаващото“ убийство на „невинното“ „дете“ Тодор от Враца тресе България (не съм запозната с казуса и не искам да бъда!). И насилието над възрастен човек. И боят на учителка и т.н. И всички еднакво се възмущават „Как може х човека да гледат тези безчестия и да не вземат участие“. А вие бихте ли се намесили, ако бяхте там? Уверени?

А аз – не. При положение, че цял автобус седи и гледа безучастно, кой ще ми помогне на мен?! Само ще си купя боя и въобще няма да успея да помогна на бития. Той, вероятно, би ми помогнал, ако можеше. Или би „бягал за живота си“. Как мислите?

Обществото ни е разединено. И по-точно – разложено на единични градивни „Аз“. БЕЗ нравственост. БЕЗ добродетели. БЕЗ достойнство. И какво можем да направим ли?

  1. Трябват ни БУДИТЕЛИ

Трябват БУДители – хора, носители на малкото останала нравственост. Хора с добродетели и смелост. Които разбират, че добруването на обществото е по-важно от добруването на индивида. Защото в болно общество „здрави“ хора не може да има. Трябват ни такива, които умеят да страдат, да се учат, да се жертват, да водят народа. Защото на стадото трябват водители.

Или като отдавна написах – пролетта не идва без птичките. Нагледно: кога е пролет? Края на февруари? Март? Април? Когато цъфнат дърветата? Когато долетят птичките? И ако птичките не долетят, как ще разберем, че е станало пролет? И пролет ли ще е въобще?

Или иначе казано – трябват будители, които да събудят народът от зимния му сън. Да му покажат, че е пролет и е време за разцъфване.Не да лаят, а да действат и да увличат народа след себе си.

2. Трябва НАРОД

Трябва народ, трябва обединение. Защото една птичка пролет не прави. Не се ли обединим около идеята за общото си благо с цената на личният дискомфорт, не се ли сложим под общия знаменател, че и ние сме в купа с мършата, не изберем ли да страдаме – нищо няма да се получи. Промяната започва от вътре навън – от себе си към хората. Както многократно съм казвала – правете и правете всеки ден.

Мамка му, предизвикателство към всички мъже: утре отстъпете в автобуса/ метрото място си на някоя жена. Просто така – защото е жена и защото това е нравствено. Помогнете на бабичката, която ви крещи насреща – защото е възрастна. И да, вероятно не е права. Но го направете – в името на себе си и собствената си нравственост.

Забравили сме най-стария завет: лесно е да скършиш една клонка. С наръча обаче ще се озориш.

3. Малко и всеки ден

Трябва да се прави с малки крачки всеки ден. Големите дела не изменят. Въпреки всички убийства, зверства, народът не прави нищо друго освен да оплаква нещастната си съдба. Насилието не изменя – не можеш да заставиш хората да бъдат добри, съвестни и нравствени – трябва да ги подбудиш, да ги провокираш да искат, да им покажеш по-доброто.

Будители, малко и всеки ден. Не трябва да забравяме нашата цел: тя не е да построим по-добър строй, тя е да сме по-добри. Всеки ден.

Ако се целим в нещо определено, ще го постигнем. Ето например – физическата свобода от турското робство. И после какво? Нищо, разложение. Вместо това трябва всеки ден да имаме само една цел – да сме по-добри. И не, не е лесно – никой не е светец или ангел. И да, трябва със себе си да започна относно точка 2. Но всеки ден трябва да полагаме усилие да сме по-добри.

 

Промяната не е лесно нещо – трудно е. И първата крачка е най-трудна. Но когато веднъж я направим и се обърнем назад, ще виждаме резултат. И ще ни е по-лесно.

 

А как можеше да завърши всичко? Можеше на тези местопроизшествия да има един будител. И в душата на този будител да трепне нещо – някаква малка искра нравственост. И да види, че така не бива. И дори да се опасява за живота си, да прояви смелост и разум и да „почука“ по съвестта на околните: „Момчета, работите отиват на зле. Дайте да помогнем на хората да се успокоят“. Имаме будител, имаме народ, имаме провокация, а не насилие. Будителят не е сам, не се страхува повече за живота си. Нравствеността бележи точка. Работите се подобряват.

Но вместо това – още един кръст и венец. Опечалени родители. Глупав народ. И още една погребална песен за България.

 

 

Предлагам упражнение за релакс на всички, които са се натоварили от статията: седнете в удобна поза. Сключете палец и показалец. Дишайте дълбоко и равномерно. Повтаряйте следната мантра, докато почувствате облекчение и отпускане „Комунизмът е виновен. Русия е ужасно място. Путин е деспот и терорист.“ Живейте щастливо!

Крысиный король: http://politikus.ru/events/4401-krysinyy-korol-ili-eksperiment-nad-rossiey-udalsya.html

 
Вашият коментар

Posted by на 15 януари , 2016 in Нрави