RSS

Книгите за самоусъвършенстване

В тази тема няма да говоря за това кои добри и кои – лоши. Всяка книга е това, което НИЕ си взимаме от нея, а не това, което тя ни дава  – тя всъщност нищо не може да ни даде.

В зависимост от израстването си и етапа в живота си, те могат да бъдат четени по различен начин и да носят различна стойност. Текстът по-долу е за да опише точно това. Какво можете да си вземете от тази тема? Отговор на въпроса „Струва ли си да ги чета и какво ще ми дадат/ с каква цел?“

Не знам, че имам търсене

Този етап обикновено е в ранна човешка възраст, когато човек още не знае, че има търсене, и не е решил да се усъвършенства. Тогава книгите могат да бъдат прочетени като „Я да видим какво има там“. Четенето им е повече като художествена литература и стойността, която носят не е висока – информираност, че този звер съществува и горе-долу какво пише вътре.

Търся, ама не знам какво

Етапът, на който имаме усещането, че нещо не ни достига и искаме да го намерим, но не знаем какво е. На този етап книгите са като учебници – „облъчват“ ни с информация. Практическата ѝ полезност не се усеща, но се натрупва критическо количество информация. Тя после се използва за формулиране на търсенето.

Имам някаква идея какво търся, но не знам как да го постигна

В този случай книгите са източник на идеи. Могат да бъдат прочетени като „вземи и направи“. Т.е. четенето им носи някакви практически идеи, които директно могат да се пробват на практика и да се оценят. На този етап са като „домашна работа“ – още за нищо не стават в реалния живот, но ни подготвят на практика за него. Отличен старт.

В края на този етап четенето на такива книги може да се окаже крайно досадно и да изглежда (и да е) безполезно. Защото вече сте прочели дузини, имате доста прилична идея какво търсите, но не го намирате в книгите. Поради липсата на конкретен и точно формулиран въпрос, четенето им става релевантно – повече „обща“ информация не можете да поберете, а конкретна не намирате.

Търся и знам точно какво

Етап на висше човешко развитие. Вече всяка прочетена книга може да има (или да няма) висша стойност, защото тя дава парче, на което се знае точно къде му е мястото. Това е моментът, в който отново си струва да преглеждате такива книги, тъй като е елементарно да отсеете зърното от плявата. И четенето би трябвало да е по-бързо.

Как да подберете какво да четете:

  • на първи етап няма значение – те са художествени романи за убиване на времето;
  • на втория етап е важното да са повече – дори лошите дават „гледна точка“, която после може да бъде използвана;
  • за третия етап нищо не мога да кажа – четете това, което ви носи удоволствие;
  • на четвъртия етап вече сами си подбирате и знаете какво да изберете
 
Вашият коментар

Публикувано от на 28 април , 2017 в За вас лично

 

Най-важната задача между 20 и 30

Между 20 и 30 ще волю – не волю ще научите много неща – за вас, за света, за хората (вж приложената статия например). Каквото и да научите или не научите, ще определи по-нататъшния ви живот. И едно от тези неща е катастрофално.

Приоритети Read the rest of this entry »

 
Вашият коментар

Публикувано от на 27 април , 2017 в За вас лично

 

Никой (филм, Бг, 2016)

Доста приятен български филм.

В рекламата му по някоя телевизия даде изключително силна заявка за много еротичен и сексуален филм. И макар сексът да е една от централните теми, Никой далеч не изпълнява заканата си. Във филмът има 3-4 секс цени и то съвсем не толкова голи и откровени както в Първичен инстинкт или няколко други филма.

Вероятно за щастие. Защото филмът се оказва значително по-дълбок и смислен – филм за целия живот. Действието се развива бавно (доколкото изобщо има такова), на фона на разкошни пейзажи. Сюжетът е ясен от самото начало. Но буквално до последната сцена е непредсказуемо какво ще се случи след малко, как ще свърши филмът и къде.

Дразнещо за мен беше озвучаването на моменти – небалансирано, понякога те „удря“ в ушите, а понякога трябва силно да се напрегнеш, за да проследиш репликите. В началото ме дразнеше и опростачената, модернистична и твърде разговорна реч. Но към края на филма осъзнах, че дали целенасочено и умишлено, дали повече инстинктивно или съвсем случайно, това е за да подсили същината.

Най-приятно все пак остаава, че ни за миг филмът не дава усещането за американска позиция. Напротив – съвършенно различен и със своя душа.

Накратко – ако ви се гледа нещо нестандартно и свежо – гледайте го.

 
Вашият коментар

Публикувано от на 13 март , 2017 в Коментари

 

Добре дошли в пълнолетието

Попитаха ме: „Добре де, сега като съм на 18, кога ще започна да се замислям за живота„. Отговорих: „18 няма нищо общо. Ако преди си се замислял, пак ще се замисляш. Ако не си, надали и ще почнеш„.

Но веднъж встъпил в „света на възрастните“, човек трябва да се измени – малко или много. Това може да стане на 15 или на 20, но рано или късно ще се случи. Не от днес за утре – плавно и неусетно. По необходимост.

Read the rest of this entry »

 
Вашият коментар

Публикувано от на 23 октомври , 2016 в За вас лично

 

Къде е доброто?

Отговор номер 1: Не в България;

Обещах да ви разкажа къде е доброто. Истината е, че го има, но не живее по нашите ширини и по-точно в нашите български души. Още по-точно в българското общество – то не съществува. Българинът е върл индивидуалист и може да изпитва удоволствие като прави добро, но по-голямо удоволствие изпитва да не е прецекан и да е на кяр. Read the rest of this entry »

 
Вашият коментар

Публикувано от на 23 октомври , 2016 в За вас и другите

 

Здравейте, уважеми читатели!

Събрах мъдрост (я умудрилась) да ви разкажа какво се случва (в духа на последните статии) – черната овца побеля и сега успешно се вписва в стадото (има още малко сиви оттенъци по козината, ама редовно ги накисва в белина); белите лястовици отлетяха към по-топли и добри страни; белите мечки откраднаха вашата стара позната и я замениха с нова никому непозната.

Read the rest of this entry »

 
Вашият коментар

Публикувано от на 23 октомври , 2016 в Запознаване

 

Какво мъжете не знаеха за жените

И мнозина все още не знаят

Жената и женският цикъл остават мистерия за много мъже. Понякога предизвикват страх, отвращение и стават повод за подигравки. А всъщност заслужават уважение и възхищение, доколкото всички чрез този механизъм сме се появили и още дълго време ще се появяваме. А механизмът е съвършен и удивителен! Read the rest of this entry »

 

Мъжете „3Д“

Преди време попаднах на класификация на мъжете, която ми се стори доста забавна:

В наше время есть три вида мужиков: 3Д (дом, дерево, дети), 3Б (бабки, баня, бабы) и 3Т (тапки, танки, телевизор)

Когато за втори път намерих тази дефиниция (умишлено), изпаднах в тих, дълбок ужас – заради краткото разширение

В наше время есть три вида мужиков: 3Д (дом, дерево, дети), 3Б (бабки, баня, бабы) и 3Т (тапки, танки, телевизор)…. первый вид вымирает?

Ужасих се не от осъзнаването, че първият вид умрат. А от количеството хора, които смятат така.

Защото видът мъже ДДД не е умираш, наротив – той е зараждащ се вид. Да, и в първото, и в моето твърдение има един и същи факт – относителният дял на ДДД е сравнително малък в сравнение с другите два вида. Навярно е така. Но тези статистиески данни все още не трябва да се тълкуват като замиране. За да говорим за тренд, трябва да разгледаме въпроса в динамика и тогава да тълкуваме резултатите – независимо дали ще потвърдим или опровергаем някоя или и двете теории. Позволете ми да го направя: Read the rest of this entry »

 

Нека бъде пролет

Преди да прочетете тази статия, задължително!!! прочетете тази: Крал плъх (крыса – плъх. Останалото би трябвало да е разбираемо). Тя нагледно и умопотресаващо (умишлена дума – след такива статии аз съм няколко дни в ступор) обяснява „Защо“ сме на това дередже. А надолу е моето предложение за това Как да се оправим (защото статията отговор не дава).

„Потресаващото“ убийство на „невинното“ „дете“ Тодор от Враца тресе България (не съм запозната с казуса и не искам да бъда!). И насилието над възрастен човек. И боят на учителка и т.н. И всички еднакво се възмущават „Как може х човека да гледат тези безчестия и да не вземат участие“. А вие бихте ли се намесили, ако бяхте там? Уверени?

А аз – не. При положение, че цял автобус седи и гледа безучастно, кой ще ми помогне на мен?! Само ще си купя боя и въобще няма да успея да помогна на бития. Той, вероятно, би ми помогнал, ако можеше. Или би „бягал за живота си“. Как мислите?

Обществото ни е разединено. И по-точно – разложено на единични градивни „Аз“. БЕЗ нравственост. БЕЗ добродетели. БЕЗ достойнство. И какво можем да направим ли?

  1. Трябват ни БУДИТЕЛИ

Трябват БУДители – хора, носители на малкото останала нравственост. Хора с добродетели и смелост. Които разбират, че добруването на обществото е по-важно от добруването на индивида. Защото в болно общество „здрави“ хора не може да има. Трябват ни такива, които умеят да страдат, да се учат, да се жертват, да водят народа. Защото на стадото трябват водители.

Или като отдавна написах – пролетта не идва без птичките. Нагледно: кога е пролет? Края на февруари? Март? Април? Когато цъфнат дърветата? Когато долетят птичките? И ако птичките не долетят, как ще разберем, че е станало пролет? И пролет ли ще е въобще?

Или иначе казано – трябват будители, които да събудят народът от зимния му сън. Да му покажат, че е пролет и е време за разцъфване.Не да лаят, а да действат и да увличат народа след себе си.

2. Трябва НАРОД

Трябва народ, трябва обединение. Защото една птичка пролет не прави. Не се ли обединим около идеята за общото си благо с цената на личният дискомфорт, не се ли сложим под общия знаменател, че и ние сме в купа с мършата, не изберем ли да страдаме – нищо няма да се получи. Промяната започва от вътре навън – от себе си към хората. Както многократно съм казвала – правете и правете всеки ден.

Мамка му, предизвикателство към всички мъже: утре отстъпете в автобуса/ метрото място си на някоя жена. Просто така – защото е жена и защото това е нравствено. Помогнете на бабичката, която ви крещи насреща – защото е възрастна. И да, вероятно не е права. Но го направете – в името на себе си и собствената си нравственост.

Забравили сме най-стария завет: лесно е да скършиш една клонка. С наръча обаче ще се озориш.

3. Малко и всеки ден

Трябва да се прави с малки крачки всеки ден. Големите дела не изменят. Въпреки всички убийства, зверства, народът не прави нищо друго освен да оплаква нещастната си съдба. Насилието не изменя – не можеш да заставиш хората да бъдат добри, съвестни и нравствени – трябва да ги подбудиш, да ги провокираш да искат, да им покажеш по-доброто.

Будители, малко и всеки ден. Не трябва да забравяме нашата цел: тя не е да построим по-добър строй, тя е да сме по-добри. Всеки ден.

Ако се целим в нещо определено, ще го постигнем. Ето например – физическата свобода от турското робство. И после какво? Нищо, разложение. Вместо това трябва всеки ден да имаме само една цел – да сме по-добри. И не, не е лесно – никой не е светец или ангел. И да, трябва със себе си да започна относно точка 2. Но всеки ден трябва да полагаме усилие да сме по-добри.

Промяната не е лесно нещо – трудно е. И първата крачка е най-трудна. Но когато веднъж я направим и се обърнем назад, ще виждаме резултат. И ще ни е по-лесно.

А как можеше да завърши всичко? Можеше на тези местопроизшествия да има един будител. И в душата на този будител да трепне нещо – някаква малка искра нравственост. И да види, че така не бива. И дори да се опасява за живота си, да прояви смелост и разум и да „почука“ по съвестта на околните: „Момчета, работите отиват на зле. Дайте да помогнем на хората да се успокоят“. Имаме будител, имаме народ, имаме провокация, а не насилие. Будителят не е сам, не се страхува повече за живота си. Нравствеността бележи точка. Работите се подобряват.

Но вместо това – още един кръст и венец. Опечалени родители. Глупав народ. И още една погребална песен за България.

Предлагам упражнение за релакс на всички, които са се натоварили от статията: седнете в удобна поза. Сключете палец и показалец. Дишайте дълбоко и равномерно. Повтаряйте следната мантра, докато почувствате облекчение и отпускане „Комунизмът е виновен. Русия е ужасно място. Путин е деспот и терорист.“ Живейте щастливо!

Крысиный король: http://politikus.ru/events/4401-krysinyy-korol-ili-eksperiment-nad-rossiey-udalsya.html

 
Вашият коментар

Публикувано от на 15 януари , 2016 в Размисли с поука

 

Мой/ твой и колко точно ми пука

За първи път прозрявам и съм способна да видя, че мотивацията се дели на две (два типа) – на неща, които правим за себе си, и неща, които правим за другите. Това явно разделение ми дава нов ключ да разбера какво движи хората напред и защо някои мотиватори са успешни, а други – не, къде да действам и къде да спря.

Мисля, че във всяка постъпка има по малко и от двете, но въпросът е кое е водещото.

Когато правим нещо, за да задоволим собствените си потребности и отсрещният човек е от по-малко значение (да не употребя думата „заменим“ и „без разлика“), това е за нас. Това, своево рода, е егоизъм, облечен в алтруистично поведение.
– Когато даваме пари на просещите – това не е защото те действително се нуждаят от пари (това не го знаем), а за да утешим и уверим себе си, че сме направили добро;
– Когато разтривам гърба на приятел, това не е защото го боли (много хора ги боли), а защото така аз се чувствам полезна;
– Когато правим нещо мило за любимите хора (сандвич, леглото, подарък), това не е за тях – защото те имат нужда. Заради нас е, защото ние ги обичаме;

Когато ни помолят за нещо, най-често е заради отсрещния човек, а не заради нас. В тези ситуации ние най-често сме просто инструмент на неговите цели и действия.
– Когато колега прави презентация и ни помоли да присъстваме – не е заради нас, за него е, защото той има нужда от подкрепа;
– Когато роднини или приятели ни дават пари или подаръци – не е заради нас, заради тях е – защото те искат да направят нещо, да изпълнят някакъв „дълг“;

Както казах, нещата не са едностранни, винаги и двете страни имат значение. Защото не оправяме леглото на непознати и не даваме пари на хората по улиците просто така. И когато ни търсят, не е просто за бройка, а защото ни вярват. Въпросът е да определим водещото и да използваме това силно оръжие:
Ако за васпреследвайте ги. Те са вашите мечти и желания и никой няма да се погрижи за тях освен вас, никой няма да разбере какво искате, ако не го изкажете на глас и ясно.
Ако са за другитепозволете (колкото и да не е просто; когато е възможно), ценете и поблагодарете. Не е нужно всеки път да влизате в разпра „Ама не е нужно, защо го правиш“. Защото имат нуждата – затова. Или да отказвате или да се възгордявате: ако някой ви е помолил за нещо във вашите компетенции – свършете го и не му отдавайте прекалено голямо значение.

Втори аспект: аспектът взаимност. Всеки човек има определена граница, в която ще ви търпи. Ако го прави за себе си – очаква да получи нещо. Егоистичните подбуди са съпроводени с чувства и с очаквания. Ако не отвърнете – ще се изчерпат. Същото важи и за даването – ако искате внимание, използвайте го внимателно, защото свършва.  Следващите редове са на английски, защото просто ми се струва непреведимо – на български това е глагол (не ми пука или по-циничната му форма), а ми трябва съществително (ако някой го преведе, ще ми е много интересно да видя превода):
Everyone has a surtain amount of fucks to give.
1. Don’t give a fuck for bulshits (see The subtle art of not giving a fuck);
2. Don’t make people give a fuck about bulshits – otherwise they will not have fucks left to give for the really important things. Имах съквартирантка. Инструктираха ме да се грижа за нея. ОК… Обаче тя веган. Не яде глутен. Не може да спи при еди-какви-си и какви условия. И не ходи там. И е студено… Накрая ми писна.

Което обаче ми напомни други две важни неща в рамките на същите размишления: не проектирайте своите желания и ценности върху другите. Тях ги мотивират другите неща. Същата тя ми обясни как трябвало да я уважавам, защото тя ме уважавала – не святкала лампата, пазела тишина, едва ли не – не ядяла, за да не ме събуди. Е да, ама мен това не ме вълнува, аз искам други неща. И съответно нищо относно вашите щения и потребности не е очевидно – ако искате нещо, кажете го на глас и ясно.

Второ, при проблемите също има ясно разделение мои-чужди. Моите действия и последиците от тях – са мой проблем. Как някой се чувства в следствие на моите действия – е негов проблем. Не носете отговорност за чуждите чувства и емоции, не се обвинявайте, че не сте сбъднали мечтите им или не сте изпълнили изискванията им. Ако някой е решил да се държи по някакъв начин – това е негово решение, не ваш проблем.

Вдъхновение:

http://markmanson.net/not-giving-a-fuck – The subtle art of not giving a fuck

 
Вашият коментар

Публикувано от на 8 януари , 2016 в За вас и другите